„Българско школо” със специален приз на Международния театрален фестивал „Кръстьо Пишурка” в Лом Специалната награда на третия международен фестивал на любителските театри „Кръстьо Пишурка” в Лом бе връчен на театралния колектив при ЧСОУ „Българско школо”. Младите актьори – ученици от VII и IV клас, спечелиха и журито, и многобройната публика с постановката „Радини вълнения” по [...]

Учебен комплекс “Българско школо”ЧСОУ “Българско школо”ЧЦДГ “Слънчево зайче”
София ,ул. “Генерал-майор Васил Делов” 10

Тел.02/4282152

 

Здрави, весели, добри в детските си дни Най хубавото място за децата, където слънцето дарява светлина, знания, любов и топлина – с тях се сбъдват всички чудеса! Тук щастливи са децата, красиви са като цветята, с много грижи и старание получават нужното внимание! Тази приказна градина своето чудесно име има: “Слънчевото зайче” се нарича с [...]

Болните амбиции създават болни деца Вестник „Сега” от 17.01.2011г. 12-13 страница. Уважаеми родители, Интернет пространството и компютърните технологии са неразделна част от съвременния ни живот и безспорно, те оказват позитивно, но и негативно влияние върху формирането и израстването на нашите деца. Неоспорими са предимствата на новите технологии: почти неограничени възможности за получаване на полезна информация; [...]

02-10-15

Скъпи деца,

Благодаря ви от сърце, че откликнахте на поканата ми да надвием клишетата и вместо да пишете обикновените валентинки по повод един вносен и твърде комерсиализиран празник, вие всички творихте с голям ентусиазъм: писахте стихове, разкази, приказки, есета и рисувахте.

До крайния срок – 9 февруари 2015 г. в красивата ни кутия бяха пуснати тайно и явно точно 60 литературни творби.

По-долу можете да прочетете произведенията, които ще се включат в надпревара за симпатиите и гласовете на цялата училищна общност в два раздела: ПОЕЗИЯ и ПРОЗА.

Специални поздравления и за останалите автори, които участваха достойно!

Поезия: Тервел Тодоров (5-а кл.); Ема-Мария Арабаджиева (5-б кл.); Синтия Боева (5-б кл.), Натали Тодорова (5-б кл.); Виктория Челеева (6-а кл.); Деница Захариева (6-а кл)

Проза: София Бояджиева (2-а кл.); Лидия Мандаджиева (2-б кл.); Дария Илиева (2-б кл.); Калина Ралева (2-б); Ния Димитрова (2-б кл.); Калоян Антонов;  Диана Гарнизова (2-в кл.); Цветомира Хаджиева (2-в кл.); Сабина Владова (2-г кл.); Яна Цанева (3-а кл.); Емилия Ангелова(3-а ткл.); Кристиан Димитров (3-б кл.); Никола Неделчев (5 кл.)

Мили малки и по-големи творци,

Много оригинални идеи, прекрасни творчески находки и искреност открих във всички ваши творби, но навярно поради краткия срок на конкурса текстовете ви изглеждат малко „сурови“. Вярвам, че няма да се откажете и ще продължите да изразявате себе си все така артистично!

Браво и на художниците!

Рисунки: Ерика Думбова (3-б кл.); Любослава Николова (4-а кл.); Натали Тодорова (5-б кл.) Радост Николова (7-а кл.) ;Селин Константинова (5-а кл.); Виктория Лившиц (3-б кл.); Ева Матева (5-б кл.);  Ема – Мария Арабаджиева (5-б кл.)

Има няколко анонимни произведения, които няма как да участват в конкурса.

Получих и няколко валентинки с обяснения в любов… Благодаря ви за милите думи, деца от 2. и 3. клас! И аз ви обичам много! 

Поздравявам всички участници за откровеността, за мъдростта, за неподправеното чувство за хумор и нестандартния поглед към вечната магия, наречена Любов.

 

ПОЕЗИЯ

Дария – 2-б кл.

№1    Вдъхновение

От мама черпя вдъхновение

за творческото си постижение,

че тя ме гали с нежна ръчица

по моята златна косица.

 

Ния – 2-б кл.

№2     Мама

Тя е забавна, добра е -

даже когато не й се играе.

Със мека косица,

със лека ръчица,

с очици – звездици…

Мама се нарича –

Много ме обича!

 

Габриела – 2-б кл.

№3    Бананова любов

 

Моята любов е сладка като банан.

Ако бях маймунка…,

щях постоянно да съм влюбенаJ

 

Мартин Жотев – 2-б кл.

№4     Странна любовна история

 

Чудовище едно страхливо

се влюби във магаре сиво.

И тръгна то към близката поляна

да търси своята любов голяма.

Но, за нещастие, попадна във капана

на своята странна и страшна природа,

че магарето беше от друга порода:

издебна го хитро и го заключи…

И нищо любовно не можа да се случи!

Мартин Жотев – 2-б кл.

№ 5   Обяснение в любов

 

Обичам те безкрайно, скъпа моя!

Твоите очи блестят сред черното небе,

като свещ запалена във тъмен ъгъл.

Любовта ни е безценна.

Любовта ми ще е вечна.

Скъпа моя, ти си рай,

ти си най-прекрасното нещо на тази земя!

И в тъмен час, и в светъл ден

не ще те забравя, защото любовта ни е истинска.

Любов, изпитана веднъж, не може да се забрави,

както аз не мога да забравя теб.

Една искра, една звезда…

Обичам те безкрайно и

тъга няма вече у мен,

а само обич, щастие и радост.

 

Александър – 2-г кл.

№6    Кръстопът

 

Защо се чудиш ти?

Какво ти предстои?

Недей да се страхуваш,

нито да умуваш!

Трябва да опиташ ти!

Не се чуди, а го направи!

 

Симона Ненкова – 2-в кл.

№7    В навечерието на Свети Валентин

 

Клепачите ти са като две листенца на цвете.

Усмивката ти засенчва зората.

Изящните ти устни искрят като рубин.

Тялото под дрехите ти ухае на райските градини.

Миглите ти са тъй дълги и толкова извити.

А погледът ти е… пронизващ право в сърцето.

 

Румен Кънев – 3-а кл.

№ 8   ***

Очи като сапфири,

уста като луна…

Когато я погледна,

грейва любовта.

 

Ния Йорданова – 3-б кл.

№9   Любов

Любов прекрасна, ти си тъй омайна!

Но чудя се защо си толкова потайна!

Страхуваш се навярно, приятелко,  ти,

но тази честа грешка, моля… не прави!

Обичта си смело ти разкрий сега,

за да пукне пролет даже сред снега!

Вярвам, че тогава ще заживееш в дворец

със своя прекрасен и мил принц певец.

Ще ти прави ежедневно той серенади

в градина с фонтанче пред дворцова сграда.

Но не само туй ти предстои, запомни:

с радостта и тъга ще усетиш, уви!

Ала даже когато от любов те боли,

любовта омайна не забравяй ти!

 

Любослава Николова – 4-кл.

 

№ 10       Любов – мечта

Любовта е всичко, за което си мечтая.

Любовта е… нека да позная:

нещо може би грандиозно,

със което ти съвсем сериозно

трябва да се отнесеш,

за да разбереш,

че навярно тя е нещо ежедневно –

като въздух и вода потребно.

Само се огледай и открий я!

В своето сърце пусни я!

Кристиян Върбановски – 5-а кл.

 

№11 Капризите на Купидон

Любовта е като захар

или като щипка сол.

Може да е също

като до, ре , ми, фа, сол…

Май че нещо се обърка тук –

чух, че тя приличала на лук!

 

Каква е любовта – решава Купидон:

сладка, ако му дадеш бонбон;

люта, кисела, горчива,

ако парнеш го с букет коприваJ

 

Йосиф Йосифов – 5-б кл.

№12 Любовта на една жаба

 

Жабата приятелка си хвана –

Лилия – красива бяла дама.

Двамата щастливи много бяха,

ала жабата с ръка да маха

се наложи и сълзи да рони,

вместо чудни розови бонбони…

Че мъже дошли с престилки бели

за експериментите си страшни я отвели

във лаборатория далечна градска –

край на нейната идилия блатска!

С течности от епруветки тази жаба

се превърнала във едра крава,

ала духом продължила да е жабка мила,

много обич и мечти в сърцето скрила –

в свойто тъмно блато да се върне,

Лилията светла да прегърне!

 

Ивана Чернева

№ 13       Проект за Св. Валентин в стихове и проза

Димитър Нейков – 6-а кл.

№14 

Косите – коприна,

очите – звезди,

дъхът ми замира,

сърцето тупти.

 

Пеперудите пърхат,

ти си видение.

Душата ми хвърка

от вдъхновение.

 

Ръката протягам –

отново си там.

Сърцето си давам

във твоята длан.

Димитър Нейков – 6-а кл.

№ 15       Хей, момиче

Хей, момиче мило! Здравей!

Аз съм тук! Погледни ме!

Чуй славей някъде пей

И нашепва ми твоето име.

 

Хей, момиче, ти си ангел!

Ти си грееща звезда!

Ще бдя над теб и ще мечтая

от тук до края на света!

Катерина Окова – 6-б кл.

№16

Мартин Тодоров – 6-б кл.

№17

Ина Асенова – 7-а кл.

 

№ 18              Другото лице на любовта

 

Любовта, казват, е навсякъде около нас –

летяла из въздуха всяка минута и час.

Била е, добавят, нещо необятно,

политаш направо – чувство невероятно…

Но, ах, защо не споменаха

за чувството  на пеперуди в стомаха

и за червения цвят по бузите – непоканен,

при вида на човека – за тебе специален?!

И как ненадейно ставаш непохватен,

а светът ти се обръща направо наобратно…

Не, не може така да продължава!

Защо, кажете, никой не предупреждава

за всички мъки, гафове, беди

и за това, че от любов така боли?!

 

Божана Иванова и Радост Николова – 7-а кл.

№19 ***

Витрината на моето сърце е празна.

Само стара кутия

от ненужен телефон и

няколко пера от ангелски крила

се мъдрят там.

Табелата: „Затворено“ виси.

И прах се трупа

върху строгия тефтер на ревизора.

Глобата е неизбежна:

„Вечна самота“.

 

Божана Иванова и Радост Николова – 7-а кл.

 

№ 20                   Любовни уравнения

Следователно… мечтата ми е възможна,

защото съм правоъгълен триъгълник,

който търси своята сродна душа:

 

Съществува ли другото парченце от пъзела –

с прав ъгъл, но надолу с главата?

Не знам, но вярвам че:

Радост Николова – 7-а кл.

№21 Що е любов?

Всички мислят за любовта,

че е рядко явление:

кутия с бонбони, цветя…,

но това е грешно решение!

Любовта е навсякъде – вярваш ли ми?

Само научи се да я виждаш ти!

Но не чакай да ти падне от небето – ей така –

красива, вълшебна, цяла в светлина…

Да я имаш, не е толкова лесно, уви!

За нея да се бориш, научи се ти!

Емил Мичев – 7-а кл.

 

№ 22              Любовта е…

Любовта е химия без закони,

незнайна физична сила,

неописан жизнен процес,

познат, но чужд език,

математическо уравнение

без сигурно решение.

 

Лора Виткова

№ 23 Телефонна любов

Ти, ти, ти, моя любов –

за нас е песента на Васко Найденов!

Какво ни свързва и какво ни дели?

Обичта ни странна е малко, нали?!

 

Увлечена от теб фатално,

забравям аз за времето тотално!

Умееш ти да ме разсмиваш

и умен си, и ме разбираш.

 

Гласа ти чувам всеки ден

и знаеш всичко ти за мен.

Разменяме снимки и мечти,

навсякъде със тебе ми върви!

 

Разкриваш ми света чудесен

и знаеш ти любимата ми песен.

Съмнявам ли се в нещо – тебе питам,

на отговорите ти винаги разчитам.

 

Часове минават тъй в захлас,

щом сме двама – телефонът ми и аз!

На тази наша обич шеговита

къде е краят мама вечно пита…

ПРОЗА

Ния – 2-б кл.

№ 24 Очите на любовта

Всички виждат моята майка по един и същи начин: с къса коса, панталон, спортна бруза и кецове.

Само аз я виждам различна. За мен тя е с дълга до петите коса, облечена е с най-красивата рокля на воали и е обута със стъклени обувки на високи токчета – като истинска царица!

Но това, което харесвам най-много в нея, е начинът по който ми казва: „Обичам те!“ Това я прави много специална.

Габриела Захариева

№ 25         Щастливата любов на Ромео и Жулиета

Дария – 2-б кл.

№ 26       Беба

Криста Илиева – 3-а кл.

Градът на Любовта

Може би не подозирате, но във вашето въображение има град на име Любов. Там хората са сърца – да, именно сърца, големи и туптящи… Вие може много да се чудите, но това е самата истина! Розови сърца – красиви и… сладки!

И всеки влюбен човек непременно заживява там!

Кметът на Любов е много весел и постоянно търси някой младеж, достоен за дъщеря му Елза. Но да намери такъв в онова градче не е лесно, защото сърцата на всички са вече заети… Затова Елза се утешава с игри в лунапарка на Любовта, където пързалките и близалките също са във форма на сърчица.

Ако вече се чудите откъде знам всичко това, то ще ви призная, че и аз бях неотдавна там. Не че съм се влюбвала, ами…

Е, добре де, влюбих се. Беше без да искам. Просто палавият Купидончо ме уцели и мен. Може да е било по погрешка, но все пак успях да видя и аз този град. А който веднъж го посети, после цял живот иска да се върне там!

Теодора Янкова – 3-а кл.

№ 27 Любовта зависи от сърцето

Кала Вилнер – 4-а кл.

№ 28       Любовта през моите очи

Какво е любовта?

За някои е букет червени рози.

За други е една романтична вечеря.

За трети е перфектната целувка.

Но наистина: какво е любовта?

Любовта за мен е, когато някой се сети за теб, като ти нарисува картичка, посвети ти песен, стихче или цяла поема. Не е важно колко голям и скъп е подаръкът. Често малките подаръци са най-важни, защото само те могат да ти стоплят душата!

Георги Киров – 4-а кл.

№29 Какво е за мен любовта?

Силвия Шаламанова – 4-а кл.

№30 Извънземна любов

Дарена Виранева – 5-а кл.

№ 31 Важността на работната длъжност

Забележка: Текстовете, които липсват, могат да бъдат прочетени на специалното табло за конкурса в атриума на училището.

02-06-15

Уважаеми родители,

В периода 06 февруари – 9 март ще се приемат заявления за кандидатстване в ЧЦДГ „Слънчево зайче“ за учебната 2015/2016г. Заявлението може да изпратитe на bylgarskoshkolo@abv.bg

/бланка-заявление може да изтеглите от тук/

12-17-14

Уважаеми родители,

През месец януари ще се приемат заявления за кандидатстване в ЧСОУ „Българско школо“ за учебната 2015/2016г. Заявлението може да изпратитe на bylgarskoshkolo@abv.bg или да донесете лично при желание за среща с директора.

/бланка-заявление може да изтеглите от тук/

12-17-14

Сопраното Миглена Павлова свири на цигулка от 8-годишна. На 16 г. оставя инструмента за сметка на вокалното развитие. Завършва Музикалното училище във Варна, а после – камерно пеене в Музикалната академия в София. Взима участие във втория и третия майсторски клас на Райна Кабаиванска. Освен в Concerto Antico Миглена пее и в хора на църквата “Св. Параскева” и хора на слепите “Петко Стайнов”.

Тенорът Ивайло Донков завършва Музикалното училище във Варна, а по-късно Музикалната академия с класическо и камерно пеене. През 2010 г. изпълнява ролята на Иво в операта “Крадецът на праскови” на проф. Благовеста Константинова в Музикалната академия. След завършването си се присъединява към Concerto Antico.

На 9-ти декември 2014 г. в Българско школо се проведе вълнуващ музикален урок. Занятието бе изнесено от Ивайло Донков и Миглена Павлова, които запознаха учениците с тайнството на бароковата музика.

Ивайло и Миглена разказаха, че тази старинна музика е изкуство на мисълта, което предполага висока обща култура и често интерпретира библейски текстове. Бах, Хендел, Монтеверди са сред най-известните барокови композитори. Гостите обясниха още, че корените на днешната поп музика са в класиката. За да подкрепят думите си с музика, те поставиха на учениците интересни загадки. След като изслушаха популярни мелодии като емблемата на Евровизия (оригинал – „Te Deum“) на френския композитор Марк-Антоан Шарпантие и химнът на Шампионска лига (оригинал – „Свещениикът Садок“), написан от Георг Фридрих Хендел, те трябваше да познаят произведенията. Емоцията достигна връхна точка, когато Ивайло и Миглена изпълниха а капела част от католическата меса „Глория“ и представиха записи от предстоящия си албум. С таланта си младите музиканти сътвориха истинска магия, която докосна и преобрази всички присъстващи.

Учениците имаха възможност да зададат много въпроси на гостите: „Откъде идва любовта им към тази музика?“; „Какво е да си победител в Гласът на България?“; „Как се променя животът ти след това?“; „Как се постига това съвършенство и овладяност на гласа?“; „Има ли и други млади хора, любители на тази музика?“. Отговорите на музикантите силно заинтригуваха децата. Ивайло сподели, че Миглена го е запалила по бароковата музика, която му дава шанс да се обръща към себе си по-често, а това е разковничето, което ни прави по-добри към другите и по-щадящи към себе си. Гостите споделиха, че ако трябва да избират между това, да продължат да се занимават с барокова музика или да се насочат към някое по-комерсиално направление, биха останали верни на своята музикална страст. Миглена завърши с това, че артистите не работят по часовник, но е нужно да се трудят постоянно, за да постигнат желаните резултати, с което даде прекрасен пример за позитивно себеизграждане на учениците.

Това се превърна в една от онези срещи, които оставят трайни следи в съзнанието и в сърцата на всички.

12-03-14

На 28 ноември 2014 г. от 18 ч. в зала Овергаз Арена в комплекса на
ЧСОУ “Българско школо” се проведе тазгодишният танцов спектакъл “от
деца – за деца” на Фондация “Танцово изкуство – Илиев” – “Лястовичи
полет”.

Спектакълът бе завършек на програмата “Танцуващи хлапета 2014″, в
която тази година се включиха ученици от ЧСОУ “Българско школо”, 103
ОУ “Васил Левски” (Филиповци), 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ (с. Яна), а
по-рано през годината и 144 СОУ “Народни будители” и СОУ в Сливница.
Програмата “Танцуващи хлапета 2014″ с артистичен ръководител Петър
Илиев се провежда за трета година, в партньорство с включените училища
и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България” и
Посолството на САЩ в София.

Освен ученици от партньорските училища, в “Лястовичи полет” участваха
още танцова формация “Петлите” от Бургас и Groovez в София, както и
професионални танцьори, част от спектакъла “5х5+1″ на хореографа Петър
Илиев. Представлението, направено „от деца за деца“, с авторски
хореография, либрето и музика, разказа любопитна история от един ден в
училищния живот на две деца.

Идея и хореография: Петър Илиев. Музика: Пейо Пеев. Либрето: Людмил
Попов. Дизайн: Ваня Вълкова. Видео и монтаж на рекламен клип: Ико
медиа ООД. Фотография: Здравко Йончев. Продукционен мениджмънт:
Розалина Лъскова и Симона Гоцис.

Проектът “Танцуващи хлапета” се провежда от 2012 г. Целта му е да
предостави възможност на деца от общообразователни училища в България
от 3-ти до 6-ти клас, включително деца в риск и деца от уязвими групи,
да се докоснат до магията на танцовото изкуство чрез работа с утвърден
хореограф с лидерски подход.

Артистичният директор на Фондация “Танцово изкуство – Илиев”,
хореографът Петър Илиев, има дългогодишен опит с подобни танцови
социални и образователни проекти в САЩ. В рамките на един от
съвместните му проекти с гуруто на американския танц – Жак Дамбоа
(Jacques d’Amboise), Илиев е работил едновременно с 1200 деца от 12
обществени училища, които включва в авторски танцов спектакъл на
сцената на Bass Concert Hall в Остин, Тексас. През 2012 г. Петър Илиев
осъществява за първи път подобен пилотен проект в тази област и в
България – в рамките на пролетната “Танцова работилница” 2012 на
фондацията. В него се включват деца от 103-то ОУ в кв. Флиповци,
които, само след шест подготвителни репетиции, излизат на сцена в
Музикалния театър. Успехът на тази инициатива поставя основата на
програмата „Танцуващи хлапета“, част от която е и настоящият детски
танцов спектакъл „Лястовичи полет”.

11-13-14

Котаракът в чизми” порадва децата в Българско школо

На 10 ноември 2014-та година, понеделник, на Българско школо отново гостува Държавният куклен театър “Георги Митев”, Ямбол. Този път актьорите порадваха малчуганите със съвременната версия на класическата приказка “Котаракът в чизми” по постановка на Коста Димитров, сценография и кукли – Свила Величкова, музика – Стоян Косев и с участието на: Жулиета Николаева, Стефка Янчева, Димитър Димитров.

11-13-14

На 15 октомври 2014 година ученици, учители и специални гости откриха новия специализиран кабинет по екология „В. И. Вернадски” в Българско школо.

„Щастливи сме, че кабинетът по екология в нашето училище е вече факт и благодарим на всички добри хора, които помогнаха той да се превърне в реалност. Децата ще научат много”, коментира директорът на учебния комплекс г-жа Евгения Елмазова.

Новият напълно оборудван кът в Българско школо ще разказва на учениците за екологията като наука и култура, околната среда и нейното опазване, устойчивото развитие, активния и здравословен начин на живот и други.

Сред специални гости на откриването бяха г-жа Ева Дончева, председател на Училищното настоятелство, г-жа Стела Благова, директор „Управление по околна среда” в Овергаз и г-н Владимир Грачев, президент на Неправителствения екологичен фонд „В. И. Вернадски”. Всички заедно символично срязаха лентата на новият кабинет.

09-25-14

Уважаеми родители,

Бях решил, че 15 септември е добър повод да се обърна към вас, но бързо разбрах, че едва ли първият звънец е най-добрият момент за обсъждане на моето предложение. Ето защо реших да го споделя с вас и да го аргументирам в едно писмо.
Създавайки ‘”Българско школо”, ние с моята съпруга Ева сбъднахме една своя мечта. Сградата е хубава, но по-важното е, че “Българско школо” е може би най-доброто основно училище в България. Не може да не сте усетили духа на това културно средище в програмата, с която децата откриха учебната година. Не може да не се гордеем с отличията, които те печелят всяка година, и с тяхната висока успеваемост при кандидатстване в елитните гимназии и колежи. Всичко това се дължи на професионалните и личните качества на преподавателите, които ежедневно, без да се щадят, споделят с децата своите знания, своята любов и отношение към живота и света.
Аз вярвам, че вие мечтаете вашите деца да получат най-доброто и сте твърдо решени да им помагате във всичко, за да бъдат те по-успешни и по-щастливи от нас. И съм сигурен, че имайки вас и своите учители, те имат повече от другите свои връстници в България!
Но се питам дали това е достатъчно, за да поискат и те да отглеждат и възпитават своите деца в нашето общество? Обективният и честен отговор е – едва ли.
Аз не съм песимист, а реалист. За съжаление, вие и учителите не сте представителна извадка за нашето общество. Децата не виждат около себе си достатъчно много други хора, които приличат на вас, за да поискат да живеят и да се развиват тук. Тъжното е, че вероятно и вие, които сте връстници на нашите с Ева деца, имате същото усещане. И мнозина неведнъж са се укорявали, че са останали в България, когато много от приятелите им заминаха. Не съм сигурен, че всички, потърсили по-добър живот, са намерили това, което им е липсвало тук. Но е безспорен факт, че са опитали. Не е ли време и ние, които останахме, да се опитаме поне да поправим, ако не можем да премахнем съвсем, онези недъзи и уродливости от нашия живот, които ни дразнят и които със сигурност ще бъдат основна причина и за нашите деца да напуснат България?
Една обществена промяна е възможна само с индивидуални усилия и общи действия. А решението за всяко човешко действие се мотивира от очакването, че то ще доведе до нещо по-добро. Всеки от нас разбира това “по-добро” по различен начин. Но е сигурен, че е нужна промяна и е готов да помогне с каквото може за нея.
Затова аз се обръщам към онези от вас, които продължават да мечтаят за едно по-добро общество за себе си и за своите деца. Общество, в което не се очаква да направиш хората добри със закон и с принуда. Общество, в което хората са заедно, защото имат нужда един от друг. В което всеки се старае да реализира своите очаквания и да поеме своите отговорности. Общество, в което хората са солидарни, съпричастни и готови за сътрудничество. В което не институциите диктуват живота на хората, а гражданите налагат дневния ред на институциите.
За съжаление, нашето общество днес е съвършено различно. И аз съм сигурен, че нито смешната пропаганда на безсмислените ни политици, нито вашите искрени молби или заклинания ще задържат утре вашите пораснали децата тук. А и защо да възпрепятствате или направо спирате техния стремеж да изживеят живота си по-добре? Това е техният живот и те са в правото си да искат да се реализират максимално и свободно. За да бъдат добър пример за своите деца.
Аз не съм алтруист и никога няма да бъда. Но знам, че всеки може да бъде полезен за другите, без да им позволява да го считат за своя собственост. Само така можем да измерим постигнатото и да намерим основания за гордост. Защото с напредването на възрастта само тази гордост ни крепи и ни позволява да ходим с високо вдигната глава.
Забелязали ли сте как се променя нашето излъчване, когато до нас са нашите внуци? Вгледайте се в своите родители! Това е онази радост от случилото се във живота ни, за която не сме много сигурни, че заслугата е наша. Радост, че поне в това ни е провървяло. Защото е истински късмет, че в пошлите години на вашето съзряване вие станахте такива, каквито сте. Защото каквото и да ви говорим, истината е, че се срамуваме от това, което не направихме, и от това, което позволихме презрени от нас хора да направят. Защото дълбоко съжаляваме, че в много случаи не успяхме да бъдем добрия пример за вас. Не защото не искахме или не бяхме достатъчно етични. Напротив! Но не успяхме да ви покажем и да ви накараме да повярвате, че етиката в живота не е от глупост, а е ценност, без която човек не може да бъде човек. Презрението ни към демонстративно забогатяващите не ни предизвика на бунт, а си остана обикновено мърморене, което с право оприличавахте на баснята за киселото грозде.
Не, ние не се гордеем с това, което се случи с нашето общество през последните 25 години. Но днес, изправени пред вас и нашите внуци, ние не искаме прошка. Искаме реванш! Искаме да се реабилитираме пред вас. Искаме да ви докажем, че сме достойни за вас. Не искаме, когато остареете, да продължите да плащате за нашите грешки и да останете тук, проклинайки тази земя, сами – без своите деца и внуци!
Държавата на българските политици няма да ни помогне да открием и да покажем на децата си множеството нормални, талантливи, отдадени хора, които също като нас мечтаят за едно по-добро общество. Напротив – тя ще се възползва от факта, че продължаваме да живеем всеки за себе си, да се обграждаме с високи стени, незабелязали, че преди 25 години беше отменено едно робство. И т.нар. политици с все по-широка крачка и все по-убедено ще водят българите към ново робство. Не е задължително всички да го правят нарочно, някои може да са просто заблудени. Но това не означава, че трябва да ги оставим да управляват съдбата ни и да предопределят бъдещето на нашите деца!
Ние знаем какво трябва да направим. Трябва да ви докажем, че животът не е просто един физиологичен процес. Животът е емоция и съпричастност. Животът е онова удоволствие и удовлетвореност, които изпитваш, когато живееш в общност от хора, които споделят твоите ценности, радости, болки. Това може да стане само с личен пример. Свободни хора се възпитават само с пример.
В целия свободен свят училището е институцията, около и чрез която се формират и съществуват свободните човешки общности. Нека и ние се съберем около училището на своите деца и да се опитаме да дадем този добър и толкова важен за тях пример! Не става дума за пари! Възхищението и гордостта в детските очи не се купуват с пари! Не е важен и мащабът на това, което ще направим заедно. Дали ще почистим и подредим една квартална градинка, дали ще отидем на поход до Черни връх в подкрепа на някоя екологична или друга обществена кауза, дали ще организираме конкурс за таланти, дали ще учредим награди за победителите в различни състезания или олимпиади, ще решим заедно. Не е съществено и как ще се организираме – дали с родителски комитет, дали чрез социалните мрежи или по друг начин. Важното е всяка наша идея да получи подкрепата на възможно най-голям брой родители. И да бъде реализирана с участието на нашите деца – не само от “Българско школо”, а и от другите училища. Вярвам, че нашият добър пример ще бъде последван от родителите и децата в други райони и градове.
Затова нека вземем живота в свои ръце! Всеки емигрант е обществен сирак. Нека попречим на осиротяването и на нашите деца! Нека възродим обичаите на българското общество и да създадем на тяхна база своите институции. Ние имаме нужда един от друг. Имаме нужда от свое общество. Ако сега не се преборим, утре ще се окажем майки и бащи, баби и дядовци на емигранти! Не е важно до къде ще стигнем! Важното е да започнем.

Искрено ваш,
Сашо Дончев

02-17-14

ЧСОУ „Българско школо“ беше наградено със златен медал по програма Advantage към Британски съвет за 2014г. Наградата беше поднесена на г-жа Даниела Йосифова на специална церемония в Посолството на Обединено Кралство Великобритания на 30.01.2014г.

02-13-14

Инж. Божидар Гатев, директор “Иновации и технологии” в ЧЕЗ България, проведе обучителни беседи на ученици от 2 до 4 клас в ЧСОУ „Българско школо“ за разумно и отговорно използване на електроенергията. Инициативата е подкрепена от Министерство на образованието и науката.