• Календар

    Няма предстоящи събития за момента.

  • 11-27-19

    Скъпи родители,

    Благодарим Ви за проявения интерес детето Ви да се обучава в ЧСУ „Българско школо“. Приемът за учебна година 2020-2021 г. ще бъде обявен през месец януари 2020 г.

    Молим да попълните  ЗАЯВКАТА за интерес и ние ще се свържем с Вас с подробна информация относно наличните свободни места, процеса на кандидатстване и условията за прием. На уебсайта и във фейсгрупата на училището може да следите актуалната информация по темата, както и последните новини около живота на нашите възпитаници.

    Важно: Обръщаме внимание, че приемът за II – VII клас ще се извършва единствено при наличието на свободни места.  

     

    ПРИЕМ В ДЕТСКА ГРАДИНА „Слънчево зайче“:

    Имате възможност да запишете детето си като попълните ЗАЯВЛЕНИЕТО и го изпратите на електронна поща: detska_gradina@bgshkolo.com.

    Ако имате въпроси или желаете да ни гостувате, може да се обърнете към Мария Сендова, зам.-директор, на тел. 0889 108519.

    ЩE СЕ РАДВАМЕ ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ В УЧЕБЕН КОМПЛЕКС „БЪЛГАРСКО ШКОЛО“!

    11-27-19

    Интервю с Елена Дойчева – директор на Държавен куклен театър „Георги Митев„ гр. Ямбол. Разгърнат разговор за предназначението на изкуството и драматургията за деца, за усилията и талантите зад чудесата на сцената и за дългогодишното приятелство на театъра с неговите спомоществователи.

    На 25.10. 2019 г. в Атриума на Българско школо децата преживяха постановката „Котаракът в чизми“ на Ямболския куклен театър. Прекрачвайки прага на Школото в този ден, отпървом чух настъпилата тишина – малчуганите, ококорили очи, следяха жадно куклите. Намирам г-жа Дойчева, изправена до парапета, в достойната позиция на човек, който в тази минута живее своето призвание. Тя поглежда ту актьорите, ту – публиката, и ми се струва, че се вълнува като на премиерно представление. Впоследствие разбирам, че постановката е играна вече десетки пъти и се радва на чуждестранно признание – „Котаракът в чизми“ е лауреат на международния куклен фестивал в Санкт Петербург.

    Очаквах да обсъдим успеха на класическата приказка в 2019 г., но разговорът пое по посока на универсалните теми. Елена Дойчева завършва през 1977 г. Висшия институт по култура в Санкт Петербург – специалност „Театър”, а по-късно специализира театрална критика в НАТФИЗ. Избрахме да споделим онази част от разговора с директора на театъра, посветена на големите въпроси в театралното изкуство.

    Г-жо Дойчева, какво различава куклените от драматичните актьори?

    Спецификата на кукления театър е различна, много по-сложна във всяко едно отношение. Да вземем например куклените актьори – те трябва да имат афинитет към децата, да бъдат музикални, танцувални, да имат всичко. Да имат великолепна техника на говора и да бъдат акробати. Удивително и никак нелека работа, но аз се радвам, че публиката я оценява.

    Струва ли ви се, че театърът е отживелица за съвременните деца?

    Напротив! Вие сами виждате как оживява салонът, как грейват лицата на децата от живата връзка с изкуството, от куклата, която оживява в ръцете на актьорите. Това е необходимо. Аз и моите колеги се стараем да въведем технологията по някакъв начин в театъра, но много по-важен остава контактът с актьора, с куклите. Децата се впечатляват от тях. И трябва да отбележа особено за чужбина – там българската школа в кукления театър е високо ценена. От няколко години сме редовни гости и участници във фестивали в Русия и с чиста съвест бих казала, че ние ги изпреварваме в много отношения. Както е „Котаракът“ – направихме спектакъла на руски, за да може да „хванем“ публиката, и салонът беше препълнен с малки и големи. Това е едно изкуство, което се развива и което има бъдеще.

    Като че на Запад театърът е резервиран за елитите. Елитарно изкуство е, докато тук изглежда по-достъпно. Не само като послания, но и като цени. Изглежда в България хората все още посещават този културен дом и търсят усещания от театъра.

    Ако се върнем назад във времето, към люлката на театъра в Древна Гърция – той се е родил като най-демократичното изкуство.  Аз винаги съм мислила за авторите, които са чели своите великолепни произведения – Есхил, Аристофан, Аристотел, пред многохилядна публика на сцената или на площада така, че да достига до всички зрители. В годините на Шекспир също – театърът е бил народностно изкуство. Във времето театърът се променя много и наистина придобива другата представа – като елитарно изкуство. А не би трябвало да бъде така.

    Как е произлязъл кукленият театър – корените му далече във времето ли са както тези на драматичния?

    Да, историята е дълга и е свързана с Изтока. Театърът на сенките поставя началото на кукления театър, но там един учител разказва цялата история в продължение на близо двадесет и четири часа.

    Споменахте руската школа в кукления театър – как си обяснявате традициите и нейното влияние?

    Театърът, в който беше фестивалът тази година – в центъра на Петербург, е на сто години. Това са столетни традиции. Имах възможност да гледам честване на една от актрисите – първата Чебурашка, която навърши 80 години. Тя продължава да играе. Спектакълът е правен през 1928 г. и от тогава той е съхранен в този си вид. Куклите са съхранени от онова време, само актьорите се сменят през годините. Приказният свят на сцената, който видях, ме накара да мечтая за такова съвършенство.

    Предполагам, че изработката на куклите и сценографията е трудоемко занимание…

    Много трудно и едновременно с това скъпо струващо изкуство. Затова казвам, че кукленото изкуство е по-скъпо от драматичното и се убедих в това с опита си. Тук е моментът да подчертая, че „Овергаз“ и г-н Дончев винаги са имали специално отношение към изкуството и театъра и съм много радостна, когато срещам разбиране у хората, от спомоществователите в компанията.

    Когато започнем да говорим за театри, аз държа да кажа, че в нашата програма има социален раздел – ние имаме представления, които са специално за деца в неравностойно положение. Тези деца имат нужда да се докоснат до изкуството. А любовта им към кукления театър възпитава в любов и към драматичния, към художеството, към музиката.

    На тръгване от Школото, се замислям над завършека на този разговор, който поставят думите на г-жа Дойчева: „Въпреки трудностите, пред които е изправена нашата институция – че цената на билета за куклена постановка е четири-пет лева, което струва по-малко от една кутия цигари – въпреки трудностите, надявам се нещата да се променят към по-добро!“

    09-17-19

     

    С много вълнения, песни, танци, поезия и усмивки на 16 септември, понеделник, беше отбелязан първият учебен ден в „Българско школо“.

    Новите първолаци, заедно с всички други ученици, прекрачиха прага на училището, след като в компанията на родителите и учителите си се насладиха на богатата програма, която малки и големи възпитаници на училището бяха подготвили за всички присъстващи с подкрепата на своите преподаватели.

    Директорът на „Българско школо“ госпожа Даниела Тодорова приветства всички с емоционална реч, която включваше поучителна притча за това колко е важен начинът, по който приемаме неизбежните промени в живота – като препятствия или като възможности.

    След края на официалната програма класовете се отправиха към своите стаи, където бяха посрещнати с хляб и сол. После отново се върнаха в двора, където ги очакваха множество увлекателни дейности, спортни инциативи, творчески работилници и игри.

    Пожелаваме на всички ученици една наистина пълноценна и добра учебна година, изпълнена с много полезни нови знания и взаимна подкрепа!

    На добър час!

    07-10-19

    Тазгодишните участници в традиционния летен езиков лагер вече са на южното английско крайбрежие в Брайтън, за да упражняват наученото по английски език с деца от Украйна, Русия, Италия, Испания и други страни. Възпитаниците ни от 4, 5, 6 и 7 клас, заедно с някои вече завършили Школото деца, говорят свободно и общуват активно със своите чуждестранни нови приятели!

    Още в първите дни футболният ни отбор успя да победи цели два пъти италианските момчета на спортното игрище. След всеки отбелязан гол прозвучаваше химнът на България, а съучениците подкрепяха победителите с окуражителни възгласи и скандирания „Кой сега е номер 1? „Българско школо“ е номер 1″.
    Освен това децата направиха обиколка по хълмовете на Ийстборн, откъдето се открива чудесна гледка към Английския канал (Ла Манш).

    Престоят им в Лондон преди два дни беше наситен с изживявания и посещения на ключови локации в града. Те направиха обиколка на Бъкингамския дворец, видяха Биг Бен, който сега е в ремонт, посетиха Уестминстърското абатство и се разходиха по Оксфорд стрийт.

    „Вчера бяхме в град Портсмът, където децата се сблъскаха с дъждовното английско време, но пък за сметка на това посетихме музеен експонат на военен кораб от 18 век.
    Имахме Международна вечер и нашите деца изпяха българския химн. Аз лично се почувствах много горда, защото всички го знаеха наизуст. Направиха българска носия от подръчни материали, като облякоха с нея едното от момичетата. Направиха също и презентация за България, като започнаха с песента на Валя Балканска – Излел е Дельо хайдутин“ – сподели с нас г-жа Даниела Йосифова.


    Учениците ни посетиха и студиото на Хари Потър в Лондон и това донесе много емоции, вълнения и разбира се – вълшебства!


    Хубав ден на всички, бъдете усмихнати и пътешествайте, било то на картата или с книга в ръка!

    06-06-19

    Някой от вас имал ли е куража да се запита какъв би бил светът без вълшебства и творчество?
    Една група деца се осмели да се опълчи срещу тази мрачна перспектива. И смелостта им беше възнаградена щедро!

    Това се случи на третото издание на Фестивала на творческото писане, организиран от Езиков и културен център „ТУК БЪЛГАРИЯ“ в Милано, Италия.

    Участие взеха деца от Българското училище в Милано и деца от нашето “Българско школо” в  София.

    Водач в това вълшебно пътуване на сърцатите деца беше Вяра Николова, преподавател по български език и литература в „Българско школо“, мечтател, основател на Школа за творческо мислене и писане “Вярабел”.

    Темата за МЕЧТИТЕ беше представена многоаспектно чрез интересни текстове и различни творчески задачи. Децата смело се впуснаха в търсенето на нови дефиниции на мечтите, изобретяваха формули, фантазираха какво би станало, ако палавата Детска фантазия попадне в затвора, арестувана от г-жа Сериозност или кои биха били първите закони, които биха издали от позицията на Министър на мечтите… После писаха въздействащи текстове описания за замъка на мечтите, създадоха цикъл стихотворения, акростихове, гатанки и каламбури на тема мечти. Накрая забъркаха изкусителни кулинарни рецепти за суфлета на мечтите, мечтани гофрети, бисквитени усмивки, палачинки от пълнозърнест копнеж, истинска италианска пица и традиционна българска баница на мечтите.

    А най-вдъхновените мечтатели работиха по проекта за създаването на речник на мечтите и за отварянето на магазин на мечтите, в който трябваше да се заредят мечтателни стоки и да се създаде цялостна маркетинг стратегия за тяхната реклама, разпространение и осигуряване на безопасната им експлоатация чрез забавни предупредителни етикети.

    В предварителната работа с децата бяха включени алтернативни дейности като събиране и осмисляне на информация, водене на дискусии, пътуване във времето, рисуване, танцуване, театрална игра, практически задачи, участие в състезания по творческо писане, публични изяви, експерименти в лабораторията за поезия.

    Ефектът от този комплексен подход е безценен върху цялостното развитие на децата и допринася за превръщането им в духовно богати и пълноценни личности, способни да мислят задълбочено, да отстояват позиция и да разгръщат творческите си заложби.

    Вяра Николова влага изключително много труд и емоции в работата си с децата и това води след себе си впечатляващи резултати: само за седем творчески сезона те издадоха книги с детски произведения, спечелиха много награди от национални и международни литературни конкурси, получиха подкрепа от различни институции (МОН, РИО – София, Столична община, изд. „Просвета“, БНР и др.) и имат множество медийни изяви.
    За децата в Милано присъствието на техни връстници от София беше най-големият подарък за края на една наистина ползотворна учебна година!

    Радостта беше споделена! Убедени сме, че това прекрасно приятелство ще продължи да цъфти и да дава все по-вълшебни плодове!

    Учениците от „Българско школо“ смаяха връстниците си, както с оригиналните си творчески идеи, така и с танцовите си умения!

    Скъпи гости на творческата работилница бяха българският свещеник в гр. Милано – Отец Стефан и Генералният Консул в Милано г-жа Таня Димитрова. Отец Стефан се наложи да отговаря на въпроси като: „За какво мечтаехте като малък?”, „Как се отнася Бог към мечтите на хората?“, „С какво ходите облечен вкъщи?”.

    На лабораториите присъстваха и искрено се забавляваха директорите на двете училища: Даниела Тодорова и Гергана Христова. А децата от България и Италия бяха изненадани колко много неща ги свързват… Любовта към пицата и към българските народни танци бяха сред първите им открития. В потвърждение на това колко малък е светът се оказа, че дългогодишно приятелство свързва хореографите на двете училища Златка Славова и Станимир Минев.
    Времето Фестивала мина неусетно. Останаха още много мечти за споделяне! Но вярваме, че това е залог за бъдещи срещи!
    И започваме вече да мислим за нови съвместни творчески приключения и предизвикателства!

    *Този текст е написан и изпратен до нас лично от г-жа Гергана Христова, директор на Българското училище в Милано. В него ясно се улавя емоцията и смисъла на това пътешествие на духа. Благодарим от сърце на г-жа Христова и с вълнение очакваме поредната ни среща!

    06-03-19

    Дъждовното време има своите плюсове – създава ни усещане за уют и дарява растителността наоколо с много вода! И като стана дума за флора – по инициатива на родители и с подкрепата на класната г-жа Костадинова – 4 б клас се организираха в края на учебната година и научиха повече за най-популярното растение у нас – българската маслодайна роза!


    Те посетиха популярен комплекс в село Скобелово, където се отглеждат над 150 вида рози и се запознаха отблизо с историята и традицията, които стоят зад производството на розово масло.
    „Българско школо“ приветства проактивността отстрана на семействата и учениците, както и всички добри идеи за прекарване на ценно време заедно!