Уважаеми родители,

От новата учебна 2020/2021 г. в „Българско школо“ се създава нова математическа паралелка. Възникването й е част от общата ни визия училището да се фокусира върху изграждането на самостоятелни, отговорни, независими деца,  които осъзнават, че обучението е процес, който тече през целия ни живот и не се ограничава до  класната стая, държавните образователни стандарти или учителя, който застава пред теб. Начинът, по който планираме да работим с децата в тази паралелка, е естествено продължение на прогресивните паралелки, с които стартирахме от учебната 2019/2020 година в начален етап и в които насоченото откривателство и холистичният подход са водещи методи за обучение.

Основната ни задача в тази паралелка е да провокираме изследователския дух на децата с цел да постигнат по-задълбочено разбиране и умения за практическо приложение на материала по математика, предвиден в държавните образователни стандарти за 5 – 7 клас. Също така, използвайки методите на проектно-базираното обучение, ще провокираме и подкрепяме учениците да намират връзките между математиката и другите учебни дисциплини – природни и социални науки, информационни технологии. Ще се набляга и върху уменията на децата да се справят с чисто академични задачи по математика, за да се развие тяхното аналитично и абстрактно мислене, както и за да придобият нужните умения за справяне със стандартизирани тестове (например, НВО).

Сред основните цели, които си поставяме, са:

1. Изграждане на трайно любопитство и изследователски умения в областта на математиката
2. Изграждане на задълбочено и логическо мислене и умения за развиване на абстрактни идеи
3. Развиване на умения за работа със специализиран софтуер по математика при решаване на задачи
4. Развиване на умения за справяне с практико-приложни задачи

Повече за метода на обучение

От 5 клас ще се въведат елементи на конструктивисткия подход на преподаване, който предполага развитието на умения за самостоятелно достигане до новото знание чрез изследване на събития и феномени, което да допълни традиционния класно-урочен подход. Темите ще започнат да се въвеждат на логически части, а не на парче (както е по учебник), за да се обхване голямата идея зад темата, след което ще се задълбочава в отделните подтеми. В часовете ще се интегрират поетапно технологии за по-добро онагледяване на идеи и концепции в математиката, като ще се наблегне на динамични модели. Учебникът, който ще се използва, е с фокус върху приложни задачи, като ще бъдат заимствани практики и от MYP¹. Ще бъде осигурено пространство на учениците за самостоятелна работа, по време на която те ще имат възможност да избират нивото на трудност на задачите. Където е възможно, ще използват методите на игровизация²  с цел развитие на умения за екипна работа.

Каква е разликата с една стандартна паралелка?

Целта ни категорично НЕ е да станем поредното математическо училище. Разликата с една стандартна паралелка не е в хорариума часове математика за седмица, а в качествено различен подход при преподаването на математика; не е в обема задачи, а в типа задачи, с които ще провокираме децата. Целта не е избързване и преподаване на по-голям обем учебно съдържание, а по-скоро гъвкавост при използването на знанието, с което се борави в една стандартна паралелка и навлизане в по-голяма дълбочина. Очакваме  децата да работят с по-бързо темпо и да имат интерес и мотивация да се занимават с по-предизвикателни и по-нестандартни задачи.

Какво би означавало това на практика? 

В обучението няма да се следва логиката на един единствен учебник. Одобреният от МОН учебник по математика ще бъде само един от източниците на задачи, който ще използваме. Ако попитате детето: “До кой урок сте по математика?”, има голяма вероятност то да не може да Ви посочи конкретна тема в учебника, защото ще търсим представяне на материала по-скоро на логически части, а не на отделни парчета и уроци, както е подреден в настоящите учебници. Разбира се, НВО след 7 клас ще стои в центъра на вниманието ни, но приемаме насериозно заявката на МОН, че дългосрочната посока, в която ще ориентират постепенно външните оценявания, е свързана именно с измерване на комплекс от компетентности, признати като ключови за личностната и професионална реализация на човека: критично мислене, креативност, нестандартно решаване на проблеми и т.н.

Процедура по прием

Ако Вие и Вашето дете проявявате интерес то да стане част от новата математическа паралелка в „Българско школо“, представяме на Вашето внимание етапите за кандидатстване:

Ако имате въпроси, може да ни пишете на електронна поща: shkolo@bgshkolo.com

Ще се радваме да Ви съдействаме и да Ви приветстваме в учебен комплекс „Българско школо“!

––––––––––––––-

¹ Програмата на международния бакалауреат за 6-10 клас, в която е заложен принципът на изследователското и проектно учене, извеждане на глобални концепции и реално приложение на знанията.

² Игровизацията представлява метод, чрез който се въвеждат игрови механики (game mechanics) в организацията на учебния процес. Предимствата са, че по този начин децата усвояват новия материал по един по-неангажиращ и забавен начин.

Щастливи сме да ви съобщим, приятели, че децата от Школата по творческо мислене и писане към ЧСУ „Българско школо“ с ръководител Вяра Николова се представиха отново много силно в Международния конкурс „Младежи и поезия“ – Триуджо, Италия.

Отличени сме за трети път с Първо място в категория „Училища“ в конкуренция с около 650 творби на деца от цял свят. Имаме и две индивидуални награди за стиховете на: Юлияна Димитрова от 5-б клас и Йоан-Михаил Христов от 6-а клас!

Преводът на италиански на поезията, участвала в конкурса, е дело на нашите партньори – класа на г-жа Жанет Борлакова, преподавател по италиански език в 105 СУ „Атанас Далчев“, София!

Здравейте, имате ли планове за вечеря? Нещо ни подсказва, че част от вас ще хапват вкусна и майсторски сътворена пица, каквато нашият възпитаник Борил Георгиев ексклузивно приготви в своя кулинарен видео мастърклас пред част от съучениците си петокласници в рамките на нашата ваканционна онлайн програма.

Дистанционният курс включваше приготвянето на два вида пица – класическа италианска с доматен сос и моцарела и една по желание на учениците, които присъстваха в часа, за да научат тайната рецепта, с която дори ние не разполагаме. Ето защо предстои да сме на линия за всички видео презентации от ученици и родители.

Хей, здравейте в началото на новата седмица! Дойде моментът да се споделим, че 77 възпитаници на „Българско школо“ от втори до шести клас се явиха на международната олимпиада по английски език
Hippo (Hippo English Language Olympiad). За никого не е изненада, че имаме деца с пълен брой точки и при трите компонента: четене, слушане и употреба на езика!!!

Поздравяваме всички за участието и успешното представяне и пожелаваме успех на учениците с най-високи резултати, които се класираха на втори кръг, а именно: второкласниците Елеонор Царева и Максим Димитров, третокласниците Стефани Анастасова и Николай Ненов, Моника Живкова, която е в четвърти клас, както и петокласниците Лора Маринова, Константин Николов, Спасена Николова, Радост Крумова и Дара Арищиева!

Казват, че денят се познавал по сутринта. Затова още в този ранен час искаме да ви поздравим с едно стихотворение, посветено на извънредната ситуация. Да, да, именно на нея!

Положението, в което всички ние се намираме, е вдъхновило децата от първите класове в „Българско школо“ да споделят своя поглед върху актуалната тема, да дадат идеи за полезни и разнообразни дейности и …. да си пожелаят колкото се може по-скоро отново да са заедно в Школото.

Радваме се на детското творчество и ви пожелаваме един ползотворен и занимателен ден!
***

УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,

Във връзка с обявеното от Народното събрание извънредно положение в страната, всеки от нас е длъжен да прояви най-висока степен на отговорност към обществото. Нека запазим спокойствие и да предприемем всички необходими мерки, които се предлагат от Националния оперативен щаб и се прилагат от правителството на Република България.

Най-важната ни мисия днес е да опазим живота и здравето на нашите деца, на възрастните хора, на всеки човек.

Това, което ни се случва, води до промени във всички дейности на обществото, включително и в образователния процес.

Живеем в технологичен свят, който ни предоставя решения за бърза и надеждна комуникация. Сега тези възможности може да подпомогнат учебния процес и да допринесат за пълноценното прилагане на един нов подход към образованието. Дигитализацията е начинът учебно-възпитателната работа да не прекъсва.

Образованието в дигитална среда може да бъде приложено успешно само с Вашата подкрепа и в непрекъснато партньорство с педагогическите специалисти и ръководството на Вашето училище. Всички алтернативни варианти за учене и преподаване от разстояние могат да бъдат използвани. Става дума за електронни платформи за синхронно и асинхронно обучение, онлайн обучение в реално време и електронна комуникация. Подходящи са и електронните варианти на учебници, електронно четимите учебници, както и електронните ресурси на редица доставчици.

Комуникацията е възможна и чрез електронните дневници, електронна поща, социални мрежи и други, при което на учениците в домашни условия ще се оказва дистанционна подкрепа за самоподготовка и упражнения.

Един от положителните резултати на дигитализацията е подобреният обмен на информация между учители и родители. Тя позволява да се засилят процесите на двупосочна комуникация, което ще подобри взаимоотношенията между семействата и училището, ще внесе повече разбиране и толерантност.

За пълноценно прилагане на обучението от разстояние през идните дни е желателно да бъдат изпълнени следните препоръки:

• Следете постоянно информацията, която изпращат учителите на Вашето дете;
• Осигурете тиха и спокойна среда, където детето да се настани удобно и да може да се съсредоточи върху комуникацията с учителя и усвояването на учебния материал;
• Подгответе налично електронно устройство и при възможност – свързване с интернет;
• Съдействайте на педагогическите специалисти за изпълнение на инструкциите и задачите, които поставят;

Ето и някои практически съвети, с изпълнението на които ще допринесете в значителна степен за постигане на общите цели:

• Обсъждайте с детето си какви са неговите задачи за деня и следете за изпълнението им;
• Насърчавайте детето да бъде активно;
• Препоръчително е да осигурите присъствието на възрастен по време на учебния процес от разстояние;
• Съдействайте на по-малките деца с наличната техника, осигурете им възможност да гледат уроците по БНТ;
• Споделяйте информация за проблема и насърчавайте Вашите по-големи деца да вземат отговорни решения и да ги прилагат по отношение ограничаване на физическите контакти с приятели и връстници;
• Поддържайте интензивна комуникация с учителите. Споделяйте затрудненията, които срещате, за да намерите заедно най-доброто решение.

НЕКА БЪДЕМ ДОБРОНАМЕРЕНИ, СПЛОТЕНИ И ДА СИ СЪТРУДНИЧИМ В ИМЕТО НА НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО!

Скъпи родители,

Паралелно с разпространението на вируса, в общественото пространство е плъзнала епидемия на тревожност, напрежение и дезинформация. Трудно е да се намери златната среда между паниката и неглижирането на ситуацията.  Споделяме с вас няколко съвета как да помогнем на децата си да запазят спокойствие:

1. Погрижете се за себе си

Най-важният източник на информация за вашето дете сте Вие. Всичко, което чува от новините или от другаде може силно да повлияе на едно дете, но вашата реакция е филтърът, през който цялата тази информация се пречупва. Отделете време да направите това, което ви успокоява – прочетете статия с по-широк поглед, поговорете с някого, който според вас е информиран и на когото имате доверие. Припомнете си, че в момента сте в безопасност и взимате всички възможни мерки, за да се предпазите занапред. Детето ви ще усети и ще се повлияе най-силно от вашето спокойствие.

2. Започнете разговора

Дори и да ни се иска да го защитим от тази тема, е сигурно, че всяко дете е чуло малко или повече за вируса. Важно е да му предоставим пространство, в което спокойно да говори по темата. Може би ще ви се прииска да успокоите детето, като му кажете, че няма страшно и ще смените темата, но да кажем на децата, че всичко е наред е объркващо за тях. Ако ситуацията беше такава, нямаше да се предприемат такива обширни предпазни мерки в национален мащаб. Децата разбират това. Те никога не са преживявали подобно нещо и със сигурност ще имат нужда да попитат и да споделят страховете си.

3. Разберете какво знае детето и от какво се притеснява

Най-доброто начало е като го попитате какво знае и какво е чуло вече по темата. Това ще ви даде възможност да се ориентирате от каква информация има нужда,  кои са митовете, които е чуло и по какви канали информацията стига до него. Освен от новините, децата често се информират от групови чатове, картинки в интернет и това, което се пише по чатовете в онлайн игри.

4. Информирайте го

Започнете с някои думи, които ви е споделило и явно не разбира изцяло. Разширявайте понятията, с които се е сблъсквало и му дайте ясна информация, която да замести митовете. Например, често срещана неистина е, че всеки заразен умира. При подобно объркване можете да обясните спокойно на детето, че болестта минава леко при повечето хора и че децата са най-слабо засегнатата група.

Може да му разкажете и за други кризи, на които вие сте били свидетели. Споделете, че благодарение на опита, новите технологии и мерки за сигурност, хората са се научили да се справят с подобни ситуации много по-ефективно.

5. Посочете на детето предпазните мерки, които се взимат

За детето е важно да усети, че възрастните знаят какво правят и да вижда тези мерки в изпълнение. Разяснете подробно мерките за дезинфекция, които са разпространени от Министерството на здравеопазването. Направете си ритуали за миене на ръце, например на фона на ваша любима песен. 

Децата над 6 години най-вероятно ще се разтревожат не само за себе си, а и за роднините си. Обяснете им какво правите и вие самите, както и бабите и дядовците им, за да се предпазите.

Според възрастта можете да разкажете на детето си и за предприетите мерки на национално ниво. Разкажете им, че затворените училища и обществени сгради са заради ограничителния режим на контакти между хората, което ще предпазва много повече хора от разболяване с вируса.

6. Кажете на детето какво може да направи то

За децата е много лесно да се почувстват безпомощни в такава ситуация. Подчертайте нещата, които могат да правят, за да защитят себе си и близките си. Ето няколко примера:

• Да спазва стриктно препоръките за хигиена
• Да се храни здравословно, за да е силна имунната му система
• Да изработи информационен плакат за входа на блока Ви, който да напомня на съседите да си мият ръцете често или да натискат копчетата на асансьора с лакът
• Да помогне на баба си или дядо си като отиде до магазина вместо тях

7. Ограничете потока от информация, който достига до детето

Не е добра идея да позволявате детето да чува новините, дори и да мислите, че не слуша внимателно. Ако детето слуша новините заедно с вас, не знаете какво може да чуе и разбере. Информирайте го, особено ако задава въпроси, но преценявайте колко информация да дадете и какви думи да използвате. Обяснете му защо картинките в интернет не са надежден източник на информация.

8. Поговорете отново на следващия ден

Уверете детето, че може да говори с вас по тази тема, когато има нужда. Отделяйте време поне веднъж на ден да го питате как се чувства. Освен страха, детето може да има и много други емоции – яд, че е затворено вкъщи, вина, че се радва на ваканцията, а някои хора са болни и т.н. Споделянето на тези чувства намалява силата им. Когато покажете на детето, че го разбирате, заедно ще преминете по-леко през трудния момент.

9. Упражнявайте техники за успокояване

Особено за по-тревожните деца, тази ситуация може да донесе много стрес. Ето няколко допълнителни идеи как да помогнете на детето да се успокои:

• Попитайте го какво го успокоява
• Покажете му какво успокоява вас
• Рисувайте заедно на голям лист хартия (или залепени заедно листове А4)
• Намерете упражнения за дишане за деца – например дишайте като различни животни (мечка, зайче, дракон, куче с изплезен език и т.н)

10. Как да говорим с тийнейджъра

Когато говорите с по-голямо дете, споменатите по-горе стъпки са все така актуални и приложими. Основната разлика е, че тийнейджърите имат по-голям достъп до информация, а ограничаването му вероятно ще доведе до повече напрежение. В разговорите с тийнейджърите голям фокус трябва да се сложи върху достоверността на информацията, която получават. Посъветвайте ги  да вярват само на официални източници, да сравняват информацията и да не разпространяват непроверена информация с приятелите си.

Мария Сендова заема поста заместник-директор на частна детска градина „Слънчево зайче“, част от учебен комплекс „Българско школо“, преди малко повече от година.

Водещата сила за Мария е безрезервната й вяра в потенциала на всяко дете. Определя себе си като човек, който може и трябва да подкрепя този потенциал.
Професионалният път на Мария й предоставя възможност да получи представа за проблемите на образователната ни система и да се вдъхнови с идеи за преодоляването им. Образованието й, опитът като учител и участието в различни образователни проекти, се оказват изключително ценни за настоящата й позиция.
Завършва Културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Придобива следдипломни квалификации в същия университет за учител по предметите от Философския цикъл и по Информационни технологии (ИТ) в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“.

През 2011 година става част от първия випуск учители по програма „Заедно в час“. Това приключение я отвежда в град Копривщица, където преподава на деца от 5 до 12 клас. След завършване на програмата се присъединява към екипа на Фондация „Заедно в час“. Първо като специалист „Обучение и подкрепа на учители“, а след това над 3 години отговаря за развойната дейност и измерването на въздействието на програмата. Определя този период като изключително важен в своето професионално развитие, защото именно тогава се убеждава, че образованието е ключът към прекъсването на порочния цикъл на бедността и неравенството в обществото. Това е и времето, в което осъзнава огромната отговорност, която лежи върху плещите на всеки учител.

Интересът към ранното детско развитие се заражда в най-личния момент от живота й – срещата с нейния син. Тогава започва да се задълбочава в темата за значението на първите години от живота на детето и завършва квалификация по Монтесори педагогика към СУ “Св. Климент Охридски”, Факултет по науки за образованието и изкуствата.

Споделя, че винаги е искала да се занимава с деца и приема работата с тях като огромна отговорност. Израснала е в семейство на образователни дейци и това допълнително е наклонило везните в избора й на професия, но признава, че невинаги е била готова за този път. Подкрепата на впечатляващите личности, които среща по пътя си, също се оказват ключови за реализирацията й като професионалист.

Срещаме се с Мария в разгара на работния й ден в „Слънчево зайче“, за да научим малко повече за каузите, проектите и предизвикателствата, през които минава в ежедневието си.

Мария, в „Слънчево зайче“ се стремите да показвате на децата от малки значението на труда, съпричастността и сътрудничеството с другите. Какви ценности изповядваш ти като човек и професионалист?

Ценя този най-голям дар, който има всеки от нас – свободният избор и отговорността, която идва с този избор. От всички нас зависи да направим света такъв какъвто искаме. От действията ни днес се определя какъв ще бъде светът около нас утре. Вярвам, че всеки трябва да живее с тази отговорност.
Да учим от различния опит, който имат хората около нас, от преживяванията им, културата им. Да вярваме в достойнствата на всеки, независимо от етнос, вяра и произход. Постоянното учене, отговорността винаги да се развиваме са нещо, към което трябва да се стремим ежедневно.

Все по-често се налага усещането, че има едно недоверие от страна на обществото по отношение на образователната система в България. Ти самата сблъсквала ли си се с подобно отношение и как, според теб, това може да бъде преодоляно в дългосрочен план?

Недоверието е свързано с голямата отговорност, която носят детската градина и училището. Те са натоварени с огромни очаквания, но тези очаквания остават някак външни. Проблемът е, че българските образователни институции по някаква причина са затворени за родителите и това прави общуването много трудно.

Вярвам, че средата, в която децата учат и се развиват, трябва да бъде среда, в която се учат и развиват и възрастните. Не просто място, където оставяме децата и си докладваме резултати. Това води до прехвърляне на отговорностите – родителите очакват децата да се „обучат“, а учителите очакват родителите да са свършили определена „предварителна работа“, която по някаква причина виждат, че не е свършена. Ако така си прехвърляме децата и се държим един други отговорни, няма как да изградим доверие. Детската градина и училището трябва да бъдат средище – място, в което ни събира мисълта и грижата за децата, и място, в което сме заедно с тях.

Моя основна задача е да отворим „Слънчево зайче“ за родителите и да споделяме помежду ни какво искаме да дадем на децата, каква е нашата индивидуална и съвместна отговорност в процеса на учене. Само по този начин ще можем да постигнем съгласие за общата ни цел и да премахнем недоверието.

Възпитанието на децата е сложна задача, за която никой не е подготвен. Съществува ли успешна формула при отглеждането им? Според едно изказване децата не са много добри в това да слушат възрастните, но никога не се провалят в това да ги имитират.

Да, те учат най-много от хората около тях, гледат с огромно доверие възрастните. В нашата градина, всеки носи отговорност (от медицинската сестра, през помощник възпитателите и учителите до директора) да се държи така, както очакваме децата да се държат. Важно е да изпращаме едни и същи послания и да сме пример с държанието си за всичко, което казваме. Ако очакваме децата да бъдат грижовни – да го показваме с всяка дума и жест, които отправяме едни към други. Ако очакваме да бъдат самостоятелни, всеки път, когато ги видим да се опитват да се обуят или облекат, трябва да имаме търпението да ги изчакаме да се справят сами и да им помогнем, само ако потърсят нашата помощ, но никога да не правим нещата вместо тях. Това са много малки стъпчици, но са много трудни за нас възрастните, ориентирани преди всичко към бързина, ефективност и резултати.

Вярата на възрастните в детските способности и умения и начинът, по който демонстрираме тази вяра, са много важни. Децата възприемат най-много невербалните знаци. Когато проявяваме искрен интерес към това, което правят и това, което ни казват, тогава им изпращаме посланието, че са значими. Посланието, че те са най-важни за нас, че няма предел за това, което могат да постигнат.
Децата винаги ни водят. Въпросът е дали имаме сетивата, за да разберем накъде. С всяко тръшкане, вик, те ни казват нещо. Често те са огледало на нашето напрежение, което несъзнателно пренасяме върху тях.

Много от родителите в нашата общност споделят, че работните им задължения не им позволяват да отделят толкова време, колкото биха искали, на децата си и това ги измъчва. Като работещ родител напълно споделям тревогата им, но все повече се убеждавам, че не количеството време, а качеството на времето, прекарано с децата, е от значение за тях. Няма такова значение дали ще прекараме 12 или 2 часа с детето. Важното е когато сме с децата, дали наистина сме с тях, дали ги слушаме, дали ги виждаме, или се опитваме да изпратим някой изостанал имейл по телефона докато уж строим замък заедно. Ако имаме 10 минути, нека в тези 10 минути бъдем на 100 % процента с детето, да влезем в неговия свят, да играем щуро, да полюбопитстваме какво ще се случи в небивалата история, която ни разказва, наистина да видим какво ни показва, когато каже „Виж!“. И ако повечето от нас знаят колко е трудно да постигнем това със своето дете, то може да си представим какво означава за учител, който непрекъснато трябва да разпределя вниманието си между всички деца в групата, и това внимание да бъде в точния момент, по точния начин, с точния жест и дума и с пълна автентичност от страна на учителя.

Няма по-трудна работа от това да подкрепиш едно малко същество да израсне, независимо дали вършиш тази работа в ролята на родител или учител. В едни дни се справяме по-добре в други – не толкова, но ако децата са обградени от възрастни, които вярват в тях, учат ги да не се отказват, да се учат от грешките си, да се учат един от друг, мисля, че ще сме осигурили най-важния елемент за образованието им – живия пример!

Какво мечтаеш да ти се случи в „Слънчево зайче“?

Mечтая да изградим тази общност от деца, учители и родители. Да споделяме радостта, трудностите и уроците, да израстваме и да ставаме по-добри версии на себе си.
Имаме тази отговорност към децата, искам да създадем за тях среда, в която те да се чувстват подкрепени и сигурни, в която смело могат да експериментират, да грешат и да се учат от грешките си, да изследват света, да творят, да общуват пълноценно с различни хора.

За да сме успешни в това начинание, трябва да започнем от нас възрастните – като се провокираме да опитваме нови неща, смело споделяме, както грешките си, така и успехите си, рефлектираме върху тях и се учим, полагаме усилия да разберем различните гледни точки.

Това, разбира се, е дълъг процес, при това без финална спирка. Вярвам, че вече сме поели по този път. Опитваме се да създаваме различни възможности в градината. Деца, родители и учители да творят, да се веселят и да преживяват важни моменти заедно. Вече стават традиция срещите за споделяне и учене, в които родители и учители заедно обсъждаме важни за нас теми, свързани с развитието на децата, и учим едни от други. Продължаващото професионално развитие на екипа е приоритет за ръководството и непрекъснато опитваме нови подходи в работата и се стараем да бъдем достойни партньори на децата в тяхното пътешествие на учене и себеусъвършенстване.

Кога за последно си каза „Добре свършена работа“?

Старая се всеки ден да намирам поводи да си го казваме. Имам отговорност към екипа да създавам такава култура – да се учим от хубавите неща, които са се случили и които ни дават сили да подобряваме нещата, които искаме да подобрим.

Какво успяхте да промените през изминалата една година?

Голямата промяна, към която сме тръгнали, е провокирана от процес, който започнахме в началото на миналата учебна година. Заедно с целия екип и родителите от нашата общност, направихме поредица от визионерски срещи, в които търсехме отговор на въпроса какво искаме градината да дава на децата. Кои са ключовите умения и нагласи, които е важно да развиваме у децата, и каква е средата, в която вярваме, че е най-добре да израстват.
В този процес ясно се открои колко обединени сме около това, какво искаме за децата: да бъдат самостоятелни, да се научат да се грижат за себе си, за другите и за средата около тях, да не се страхуват от грешките, а да се учат от тях, да следват естественото си любопитство и смело да откриват света, да ценят различието и да могат градивно да разрешават конфликтни ситуации.

Този процес малко по малко ни насочи към Монтесори педагогиката. Този метод поставя детето в центъра на учебния процес, залага на естественото учене и изграждане на сериозна вътрешна дисциплина. Всичко това в среда на свобода, поддържана от ясни правила.
Тази учебна година започнахме с първите две Монтесори групи, а през следващата ще отворим и трета.

Цялата тази промяна е свързана със сериозно обучение за целия ни екип. Надградихме съществуващия екип с обучени Монтесори педагози, част от опитните ни учители вече преминаха своята следдипломна квалификация за Монтесори педагогика, други – в момента се обучават. Така по естествен начин екипът изминава път, много близък до този, по който минават децата. Всеки ден се предизвикваме и излизаме извън зоната си на комфорт, учим едни от други. В групата ни има много опитни, по-малко опитни и начинаещи, и всеки допринася с нещо различно затова заедно да напредваме. Най-големите ни учители са децата, а промяната, която започнахме, нямаше да е възможна без голямата подкрепа и доверие, които получихме от родителите. Затова тук е мястото да благодаря на цялата ни общност – деца, родители и учители за смелостта заедно да поемем по този откривателски път и заедно да се учим.

Изглежда има много какво да ни разкажеш за новите Монтесори групи и затова предлагам да отделим специален разговор на тази тема. Да си обещаем да го направим съвсем скоро.

С удоволствие!

Напомняме Ви, че ЧДГ „Слънчево зайче“ организира Дни на отворените врати, които ще се проведат на: 9.03 (понеделник), 11.03 (сряда), 17.03 (вторник) и 19.03 (четвъртък) от 17:30 до 19:00 часа. Може да се регистрирате за една от възможните дати.

Уважаеми родители,

Ще се радваме да бъдете наши гости в Дните на отворените врати, които ще се проведат на:

 9 март (понеделник), 11 март (сряда), 17 март (вторник) и 19 март (четвъртък) от 17:30 до 19:00 часа.

На този линк може да се регистрирате за една от възможните дати.

Срещите ще се провеждат в малки групи, за  да можем да отделим максимално време на въпросите на всяко семейство. Ще поговорим за визията на нашата градина, за методите на преподаване и за това как протича един ден в градината за децата. Ще се запознаете с част екипа и ръководството и ще може да зададете въпросите, които Ви вълнуват. Ще се разходим из сградата, и ще може да се запознаете с учебните материали, с които работят децата.

Макар и в края на деня, когато звънът на детските гласове в градината вече не е толкова силен, вярваме, че ще може да усетите атмосферата на радост, откривателство и грижа, която споделяме всеки ден.