Уважаеми родители,

Ще се радваме да бъдете наши гости в Дните на отворените врати, които ще се проведат на:

 9 март (понеделник), 11 март (сряда), 17 март (вторник) и 19 март (четвъртък) от 17:30 до 19:00 часа.

На този линк може да се регистрирате за една от възможните дати.

Срещите ще се провеждат в малки групи, за  да можем да отделим максимално време на въпросите на всяко семейство. Ще поговорим за визията на нашата градина, за методите на преподаване и за това как протича един ден в градината за децата. Ще се запознаете с част екипа и ръководството и ще може да зададете въпросите, които Ви вълнуват. Ще се разходим из сградата, и ще може да се запознаете с учебните материали, с които работят децата.

Макар и в края на деня, когато звънът на детските гласове в градината вече не е толкова силен, вярваме, че ще може да усетите атмосферата на радост, откривателство и грижа, която споделяме всеки ден.

ЧСУ „Българско школо“ обявява прием за учебната 2020-2021 г.!

Скъпи родители,

Благодарим Ви за проявения интерес детето Ви да се обучава в ЧСУ „Българско школо“. Обявяваме прием за учебната 2020-2021 г. Вижте подробностите!

Молим да попълните  ЗАЯВКАТА за интерес и ние ще се свържем с Вас с подробна информация относно наличните свободни места, процеса на кандидатстване и условията за прием. На уебсайта и във фейсгрупата на училището може да следите актуалната информация по темата, както и последните новини около живота на нашите възпитаници.

Важно: Обръщаме внимание, че приемът за II – VII клас ще се извършва единствено при наличието на свободни места.  

ПРИЕМ В ДЕТСКА ГРАДИНА „Слънчево зайче“:

Имате възможност да запишете детето си като попълните ЗАЯВЛЕНИЕТО и го изпратите на електронна поща: detska_gradina@bgshkolo.com.

Ако имате въпроси или желаете да ни гостувате, може да се обърнете към Мария Сендова, зам.-директор, на тел. 0889 108519.

ЩE СЕ РАДВАМЕ ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ В УЧЕБЕН КОМПЛЕКС „БЪЛГАРСКО ШКОЛО“!

Интервю с Елена Дойчева – директор на Държавен куклен театър „Георги Митев„ гр. Ямбол. Разгърнат разговор за предназначението на изкуството и драматургията за деца, за усилията и талантите зад чудесата на сцената и за дългогодишното приятелство на театъра с неговите спомоществователи.

На 25.10. 2019 г. в Атриума на Българско школо децата преживяха постановката „Котаракът в чизми“ на Ямболския куклен театър. Прекрачвайки прага на Школото в този ден, отпървом чух настъпилата тишина – малчуганите, ококорили очи, следяха жадно куклите. Намирам г-жа Дойчева, изправена до парапета, в достойната позиция на човек, който в тази минута живее своето призвание. Тя поглежда ту актьорите, ту – публиката, и ми се струва, че се вълнува като на премиерно представление. Впоследствие разбирам, че постановката е играна вече десетки пъти и се радва на чуждестранно признание – „Котаракът в чизми“ е лауреат на международния куклен фестивал в Санкт Петербург.

Очаквах да обсъдим успеха на класическата приказка в 2019 г., но разговорът пое по посока на универсалните теми. Елена Дойчева завършва през 1977 г. Висшия институт по култура в Санкт Петербург – специалност „Театър”, а по-късно специализира театрална критика в НАТФИЗ. Избрахме да споделим онази част от разговора с директора на театъра, посветена на големите въпроси в театралното изкуство.

Г-жо Дойчева, какво различава куклените от драматичните актьори?

Спецификата на кукления театър е различна, много по-сложна във всяко едно отношение. Да вземем например куклените актьори – те трябва да имат афинитет към децата, да бъдат музикални, танцувални, да имат всичко. Да имат великолепна техника на говора и да бъдат акробати. Удивително и никак нелека работа, но аз се радвам, че публиката я оценява.

Струва ли ви се, че театърът е отживелица за съвременните деца?

Напротив! Вие сами виждате как оживява салонът, как грейват лицата на децата от живата връзка с изкуството, от куклата, която оживява в ръцете на актьорите. Това е необходимо. Аз и моите колеги се стараем да въведем технологията по някакъв начин в театъра, но много по-важен остава контактът с актьора, с куклите. Децата се впечатляват от тях. И трябва да отбележа особено за чужбина – там българската школа в кукления театър е високо ценена. От няколко години сме редовни гости и участници във фестивали в Русия и с чиста съвест бих казала, че ние ги изпреварваме в много отношения. Както е „Котаракът“ – направихме спектакъла на руски, за да може да „хванем“ публиката, и салонът беше препълнен с малки и големи. Това е едно изкуство, което се развива и което има бъдеще.

Като че на Запад театърът е резервиран за елитите. Елитарно изкуство е, докато тук изглежда по-достъпно. Не само като послания, но и като цени. Изглежда в България хората все още посещават този културен дом и търсят усещания от театъра.

Ако се върнем назад във времето, към люлката на театъра в Древна Гърция – той се е родил като най-демократичното изкуство.  Аз винаги съм мислила за авторите, които са чели своите великолепни произведения – Есхил, Аристофан, Аристотел, пред многохилядна публика на сцената или на площада така, че да достига до всички зрители. В годините на Шекспир също – театърът е бил народностно изкуство. Във времето театърът се променя много и наистина придобива другата представа – като елитарно изкуство. А не би трябвало да бъде така.

Как е произлязъл кукленият театър – корените му далече във времето ли са както тези на драматичния?

Да, историята е дълга и е свързана с Изтока. Театърът на сенките поставя началото на кукления театър, но там един учител разказва цялата история в продължение на близо двадесет и четири часа.

Споменахте руската школа в кукления театър – как си обяснявате традициите и нейното влияние?

Театърът, в който беше фестивалът тази година – в центъра на Петербург, е на сто години. Това са столетни традиции. Имах възможност да гледам честване на една от актрисите – първата Чебурашка, която навърши 80 години. Тя продължава да играе. Спектакълът е правен през 1928 г. и от тогава той е съхранен в този си вид. Куклите са съхранени от онова време, само актьорите се сменят през годините. Приказният свят на сцената, който видях, ме накара да мечтая за такова съвършенство.

Предполагам, че изработката на куклите и сценографията е трудоемко занимание…

Много трудно и едновременно с това скъпо струващо изкуство. Затова казвам, че кукленото изкуство е по-скъпо от драматичното и се убедих в това с опита си. Тук е моментът да подчертая, че „Овергаз“ и г-н Дончев винаги са имали специално отношение към изкуството и театъра и съм много радостна, когато срещам разбиране у хората, от спомоществователите в компанията.

Когато започнем да говорим за театри, аз държа да кажа, че в нашата програма има социален раздел – ние имаме представления, които са специално за деца в неравностойно положение. Тези деца имат нужда да се докоснат до изкуството. А любовта им към кукления театър възпитава в любов и към драматичния, към художеството, към музиката.

На тръгване от Школото, се замислям над завършека на този разговор, който поставят думите на г-жа Дойчева: „Въпреки трудностите, пред които е изправена нашата институция – че цената на билета за куклена постановка е четири-пет лева, което струва по-малко от една кутия цигари – въпреки трудностите, надявам се нещата да се променят към по-добро!“

С много вълнения, песни, танци, поезия и усмивки на 16 септември, понеделник, беше отбелязан първият учебен ден в „Българско школо“.

Новите първолаци, заедно с всички други ученици, прекрачиха прага на училището, след като в компанията на родителите и учителите си се насладиха на богатата програма, която малки и големи възпитаници на училището бяха подготвили за всички присъстващи с подкрепата на своите преподаватели.

Директорът на „Българско школо“ госпожа Даниела Тодорова приветства всички с емоционална реч, която включваше поучителна притча за това колко е важен начинът, по който приемаме неизбежните промени в живота – като препятствия или като възможности.

Тазгодишните участници в традиционния летен езиков лагер вече са на южното английско крайбрежие в Брайтън, за да упражняват наученото по английски език с деца от Украйна, Русия, Италия, Испания и други страни. Възпитаниците ни от 4, 5, 6 и 7 клас, заедно с някои вече завършили Школото деца, говорят свободно и общуват активно със своите чуждестранни нови приятели!

Още в първите дни футболният ни отбор успя да победи цели два пъти италианските момчета на спортното игрище. След всеки отбелязан гол прозвучаваше химнът на България, а съучениците подкрепяха победителите с окуражителни възгласи и скандирания „Кой сега е номер 1? „Българско школо“ е номер 1″.
Освен това децата направиха обиколка по хълмовете на Ийстборн, откъдето се открива чудесна гледка към Английския канал (Ла Манш).

Престоят им в Лондон преди два дни беше наситен с изживявания и посещения на ключови локации в града. Те направиха обиколка на Бъкингамския дворец, видяха Биг Бен, който сега е в ремонт, посетиха Уестминстърското абатство и се разходиха по Оксфорд стрийт.

„Вчера бяхме в град Портсмът, където децата се сблъскаха с дъждовното английско време, но пък за сметка на това посетихме музеен експонат на военен кораб от 18 век.
Имахме Международна вечер и нашите деца изпяха българския химн. Аз лично се почувствах много горда, защото всички го знаеха наизуст. Направиха българска носия от подръчни материали, като облякоха с нея едното от момичетата. Направиха също и презентация за България, като започнаха с песента на Валя Балканска – Излел е Дельо хайдутин“ – сподели с нас г-жа Даниела Йосифова.

Учениците ни посетиха и студиото на Хари Потър в Лондон и това донесе много емоции, вълнения и разбира се – вълшебства!

Хубав ден на всички, бъдете усмихнати и пътешествайте, било то на картата или с книга в ръка!