Мнение и предложения, свързани с концепцията за промяна на учебните програми по БЕЛ от Ваня Бояджиева, учител по български език и литература, ЧСУ „Българско школо“
Общо впечатление за предложената концепция:
Представената концепция съдържа в себе си осъзната необходимост от промяна в програмите и ясната нужда от създаване на умения у учениците за практическо приложение на придобитите знания. Концепцията обаче звучи пожелателно и общо, отдалечено от реалните потребности на участниците в образователния процес. Важно е при планирането на промени в учебното съдържание да бъдат въвлечени активно действащи учители от различни училища, да се потърси подходяща форма за интегриране на мнението на учениците, за да може програмите да отразят актуалните нужди и интереси на подрастващите, както и да адресират уместно предизвикателствата, пред които те се изправят.
Предложенията накратко:
➢ Тематично структуриране на учебния материал
➢ Акцент върху прилагането, а не върху възпроизвеждането
➢ Осъвременяване на изучаваните текстове
➢ Допитване до учениците
➢ Внедряване на изкуствения интелект в работата
➢ Преосмисляне на ролята на външните оценявания
➢ Съпоставяне на езикови модели
Конкретни коментари и предложения:
Необходимост от промяна (т. 1 от предложената концепция)
Основният стремеж за промяна в учебните програми следва да бъде породен на първо място от желанието учениците да се изградят като осъзнати личности, споделящи общочовешки добродетели. Целта на обучението по български език и литература е добре да се осмисля в по-голям мащаб: като възможност да подготви ефективни комуникатори, способни да изразяват своите мисли убедително и задълбочено, да формират гражданска позиция и да отстояват мнението си. Подготовката на учениците следва да отразява необходимостта от изграждането им като разсъдливи личности и в общочовешки, и в патриотичен план. Задълбоченото познаване и гордостта от постиженията на родната култура и литература може да се постигнат с адекватно поставяне в глобален контекст.
Тематично организиране на материала
Ползвайки опита си с национални и с международни програми по език и литература, смятаме, че по-ефективно би било да се уеднакви подходът във всички етапи на обучението по БЕЛ – прогимназиален, първи гимназиален и втори гимназиален, и да бъде организиран тематично (или проблемно), а не хронологично.
В момента учениците от 5. до 7. клас изучават тематично организирани раздели, след това от 8. до 10. клас изучават хронологично образци на западноевропейската и българската литература, а в 11. и 12. клас отново се връщат към тематичното групиране на текстовете. Много по-ангажиращо за учениците е да изследват голям проблем, голяма тема или концепция чрез различни произведения от различни автори, епохи и националности, текстове от разнообразни литературни направления и жанрове (сатирични, криминални, фентъзи, готически и т.н.), за да формират задълбочено и трайно разбиране за поставен проблем, а не механично да помнят и възпроизвеждат последователност на литературни и културни събития. Също така е належащо да се обновят и допълнят изучаваните текстове, които да бъдат в по-голям синхрон с интересите и потребностите на учениците.
Приложение на учебния материал
Към цитираното в концепцията неудовлетворително „равнище на грамотността по четене, изискваща по-целенасочено формиране на умения за извличане, осмисляне и тълкуване на информация и за критическа оценка на посланията на текст“ е необходимо да се добави експлицитно и целенасочена работа за прилагане на информацията от текст в нова ситуация, в нов контекст. Така акцентът ще бъде не само върху обработването, но и върху създаването на собствен текст – творчески или аргументативен, в който ще се приложи и надгради умението за четене, разбиране, анализиране и оценка на изходна информация.
В настоящата учебна програма фокусът е поставен основно върху пресъздаването на чужд текст (чрез трансформиращ или сбит преразказ, чрез резюме), което е свързано с изпитния формат на националното външно оценяване в 7. и 10. клас. Едва при държавния зрелостен изпит в 12.клас се очаква от учениците да покажат умения за съставяне на аргументативен текст. Изпитният формат на националното външно оценяване в 7. и 10. клас подкрепя пасивно запомняне и възпроизвеждане на информация и решаване на рутинни комуникативни задачи. Ако амбицията на концепцията е искрено насочена към формиране и задълбочаване на уменията за критично и творческо мислене, следва да се постави на сериозно обсъждане съществуващото НВО – както неговото съдържание, така и неговите цели (прием след 7.клас).
Интегриране на изкуствен интелект в работата
Настоящата концепция за промяна посочва рисковете от навлизането на изкуствения интелект (ИИ) като възможно средство за дезинформация и пропаганда. Учениците обаче са проактивни ползватели на съвременните технологии и затова немалко образователни институции насочват усилията си към уместна и почтена употреба на технологиите в учебния процес. Изкуственият интелект може да подкрепи учениците не само в творчески задачи, но и в резюмиране на обемни текстове, в оценка по предварително зададени критерии на техни или чужди текстове, при редакция и корекция на текст, при сравнение на текстове и т.н. За да бъдат добре управлявани, активностите, които насърчават изпълнението на задачи, присъщи на естествената интелигентност, следва да бъдат извършвани предимно в час. Това би могло да ограничи злоупотребите с ИИ, а също ще даде възможност на учителите да насочат учениците към уместна и осъзната употреба на новите технологии и ще насърчи самостоятелната работа в час.
Акценти в предлаганите промени (т. 2 от концепцията) и акценти в учебното съдържание (т. 3 от концепцията)
Динамиката на общуване на младите хора ни дава ясна представа, че те са постоянно изложени на влиянието на чужди езици, особено на английски. Езиковите структури, които използват, често са механично пренесени, а някои изрази са буквален превод от английски език. Ето защо акцентът, изведен в частта български език (в т.2 от предложената концепция) следва да бъде наистина насочен към изграждането на ефективни комуникативни умения у учениците. Изведеният акцент за утвърждаване на ценностни нагласи към родния език следва да бъде допълнен и с ефективно съпоставяне на родния език с други чуждоезикови модели.
В частта литература фокусът също следва да се универсализира: „формирането на нагласи за четене и на ценностно отношение към националната литература“ може да се допълни с ценностно отношение и към европейската и световната литература.
Избор на текстове
Това е един от най-деликатните моменти в концепцията за промяна – темата за „задължителни за изучаване“ текстове. В момента учебното съдържание по литература (от 5. до 12. клас) е силно доминирано от български автори и произведения и изцяло от мъжко присъствие (общо 30 български автори, от които 28 са мъже и само 2 дами, представителки на родната поезия. Особено при силно изявени поетеси от 20. и 21. век ограничаването на учебното съдържание до две авторки е крайно консервативно).
Западноевропейски образци се изучават само в 8.клас (в разделите Античност и Ренесанс) и в 9.клас (в разделите, посветени на епохите на Просвещението, Романтизма, реализма и модернизма). Прави впечатление ограниченото представителство на американска (Рик Риърдън, Марк Твен и Емили Дикинсън (по желание на учителя)) и немска литература, което стеснява светогледа на учениците и възпрепятства изграждането на умения за критично мислене и поставяне на проблеми в световен контекст. Така организирано, учебното съдържание не подкрепя заявената нагласа за възпитаване в общовалидни човешки ценности и изграждане на активна гражданска позиция, тъй като е фокусирано върху изучаването на патриархални и родолюбиви модели и отправя имплицитно послание, че създаването на литературни образци е само „мъжка работа“. Нараства нуждата да се изучават представители на съвременната българска и световна литература.
Изследване на голям въпрос/концепция/тема
По-продуктивно би било да се излезе от „задължителните“ текстове и да се постави акцент върху изучаването на концепция (или голям проблем, голям въпрос) чрез различни текстове от различни автори (може да са посочени в примерен препоръчителен списък в помощ на учителите). Например, концепцията за герой /героично може да се разглежда чрез Омировата „Илиада“, чрез
Ботевото творчество, чрез Вазовите оди, но и чрез образци от световната литературна класика и съвременни творби, които децата с удоволствие четат. Наясно сме, че подобна промяна има нужда от обществено приемане, но е необходимо да се започне с нея, за да не отчуждаваме учениците от четенето, а напротив – да култивираме у тях усещането, че четенето е престижно и полезно занимание. Изучаването на задължителни текстове минира изявеното в концепцията желание за формиране на читателска култура и култивиране на общочовешки и национални ценности. Заявката за „естетически отзивчиво четене“ трудно може да се реализира със задължителна литература. В това отношение добър пример е инициативата на Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски“, станала известна като „Литературата не е музей“.
Да се допитаме до учениците
Самите ученици може да допринесат с идеи за творби и автори, които биха стимулирали четенето. Допитването до тях ще утвърди усещането, че са активен участник в учебния процес. Запознаването им със световни литературни образци и с творби по тяхна препоръка ще подкрепи усилията да изградим умения за четене и разбиране, за формиране на светоглед, за приемане на различията, за отстояване на личностни позиции и разумно разрешаване на конфликти – умения, които са необходими и приложими във всеки етап от човешкото развитие. Ограничаването на литературните образци само до задължителни патриотични текстове не подкрепя голямата цел на учебното преживяване.
Методи и форми на оценяване (т. 4 от концепцията)
Значима тема е преосмислянето на ролята на националното външно оценяване (особено в 7.клас). Първоначалната заявка то да служи за обективна национална оценка на знанията и уменията на учениците в съответния етап, е подменена от ролята на НВО в 7.клас като приемен изпит за следващия образователен етап. Това фокусира подготовката на седмокласниците изцяло върху модел, свързан с наизустяване и механично решаване на задачи, с възпроизвеждане, а не със съставяне на текст. Усилията, положени в 5. и 6. клас за тематично разглеждане на творби, се обезсмислят и изгубват в усърдната подготовка за високи резултати в 7. клас.
Същият парадокс се получава и в 10.клас – учениците изучават съставянето на есе по морален проблем, но накрая НВО оценява уменията им за съставяне на резюме на един от предложените в изпитния вариант текстове. Да се разнообразят задачите в изпитните формати, е разумна първа стъпка, но само маскира проблема, без да го решава. Съществуват множество добри примери от европейската и световната практика, които може да послужат за преосмисляне на изпитните формати (зрелостните изпити в други европейски държави, изпитните формати на Международния бакалауреат и др.).
Очаквани резултати от промените (т. 5 от концепцията)
Като резултат от промените следва да очакваме не само умения за извличане, анализиране, тълкуване и критична оценка на информация от художествени и нехудожествени текстове, но и прилагането на уменията в нова ситуация – създаване на художествен или нехудожествен текст с определена цел, успешно участие в различни комуникативни ситуации. Но най-вече – очакваме, че чрез обучението по БЕЛ ще може да подкрепим изграждането на съчувстващи, мислещи, четящи и общуващи ефективно отговорни млади хора.