Моника Живкова е ученичка в ЧСУ „Българско школо“ от началото на учебната 2019/2020 година. Обича да се занимава с актьорско майсторство и творческо писане в часовете за занимания по интереси и извън училище. Тази учебна година ще завърши седми клас и както повечето младежи, тя се вълнува от училищния живот, предстоящите матури и избор на гимназия.
Въпрос: Здравей, Моника! Разкажи ни за себе си. Как минава един твой ден като седмокласник в „Българско школо“?
Моника: Дните в прогимназията на „Българско школо“ са по-напрегнати, тъй като вече имаме доста по-сериозни предмети. Всеки ден в училище задължително ни се случват няколко неща. Първото е да ни възложат домашни работи, второто е възникване на някакъв спор в класа. Третото – да се разсмея на някоя шега, защото макар и не винаги да се разбираме, шегите винаги са забавни. Понеже сме 7-ми клас, учебният ден приключва по-рано. Аз се прибирам сама вкъщи и това ми харесва. Така ми остава повече време да се подготвя за следващия ден и за разтоварване.
В: Имаш ли любим предмет в училище? Какво ти харесва най-много в тези часове?
М.Ж.: Любимите ми предмети са два. Единият е български език и литература, по-конкретно частта литература, а другият е английски език. Най-много в часовете по БЕЛ ми допада това, че може да участваме и да изразяваме мнение. Там не е като в математиката, където има един верен отговор, и винаги може да се измъкнеш с думи, дори и да не знаеш нещо. Когато пишеш, можеш да импровизираш, че си подготвен, въпреки че на мен не ми се налага да се измъквам по този начин.
В часа по анлийски език много ми допадат дискусиите, защото те са на различни теми. Имам възможност да изразя своето мнение и да чуя мнението на съучениците си. Часовете по английски език ми харесват и защото имаме възможност да подготвяме проекти, които ни възлагат. Аз много обичам това занимание, но единственият минус е, че отнема много време, а в 7-ми клас такова нямаме. Когато ги презентираме, може да видиш всички какво и как са работили и да си направиш равносметка.
В: За какво си благодарна на своите съученици?
М.Ж.: С моите ученици сме заедно от 5-ти клас и все още не сме най-разбиращият се и най-примерният клас. Но съм благодарна, че ме научиха на няколко неща. Първото е да мога да се справям сама с проблемите си. До 4-ти клас си в нещо като в капсула и си защитен от класния си ръководител. Всички сте по цял ден заедно, всичко се знае и по-скоро учителят ти решава проблемите. От 5-ти до 7-ми клас вече прекарваш време с различни учители и няма как те да решават всички проблеми. Затова моят клас ме научи на това как да мога да се справям сама с проблемите си, как понякога начинът, по който се държа, рефлектира на отношението на другите към мен.
В: Според теб, каква е ролята на класния ръководител за атмосферата в класа?
М.Ж.: Смятам, че хората често мислят, че класният ръководител е човек, който отговаря за всичко и ако, не дай си Боже, нещо се случи, той не се е справил. Аз смятам, че класният ръководител по-скоро насочва класа. Той би трябвало да ти помогне и научи как сам да се справяш. Когато забележи някаква тенденция в класа, която не е хубава, може да поговори с хората, да ги побутне в правилната посока. С добър класен ръководител, колкото и да са различни децата в класа, те ще се почувстват обединени, понеже го уважават.
В: В края на 7-ми клас предстоят изпити от НВО. Какво мислиш, че би те затруднило най-много на тях?
М.Ж.: НВО е нещо, от което всички седмокласници се страхуват. Това е като краят на учебната година в „Хари Потър“. Колкото и хора да питам, те винаги казват, че НВО не е трудно. Мен точно това ме притеснява – явно не е съвсем лесно и има нещо, което пречи. Вълнувам се емоциите да не ми изиграят лоша шега или пък да съм прекалено спокойна. Особено се притеснявам за вторите модули и на двете матури. По математика вторият модул съдържа 3 задачи за 90 минути. Аз никак не харесвам математиката и за да ти дадат 3 задачи за това време, тези задачи сигурно не са никак лесни. По БЕЛ ме притеснява преразказа, защото носи много точки и може лесно да ти отнемат точки и това да свали бала. Подготвям се и за двете части и вярвам, че накрая резултатът ще е удовлетворяващ.
В: Какво би посъветвала родителите на седмокласници?
М.Ж.: Да бъдат приятели на децата си, защото в 7-ми клас последното, което ти трябва, е още един критик – още един човек, който ти казва, че не си се справил добре и очаква повече от теб. Разбира се, това не означава, родителите да те изоставят, защото до голяма степен те отговарят за подготовката ти. Ако видят, например, лош резултат, вместо да се карат на децата си, нека да го обсъдят с тях и да им помогнат да намерят решение. При мен лично не е така, но съм чувала мои съученици да се страхуват от това да се приберат вкъщи и как ще реагират родителите им. Мисля, че това донася допълнителен стрес на децата и те не могат да се фокусират върху това, което е важно.
В: Ако си директор на „Българско школо“, макар и за един ден, какво би направила в тази роля?
М.Ж.: Това е един много труден въпрос, както е и ролята на директор, но бих направила две неща. Първото е, ако мога да въведа правило, то ще е всички учители да водят децата поне веднъж на два месеца някъде извън училище и да им показват темата на живо. Например, по БЕЛ, ако изучаваме произведение на Иван Вазов, може учителят да ни заведе в къщата музей на Вазов. Когато има нещо интересно, което си видял на живо, много по-лесно ще запомниш интересни факти и важни детайли, така че ще свързваш материала с хубаво преживяване.
Второто нещо, което бих направила, е да забраня на децата в този ден да използват ръцете си, докато пишат. Интересно ми е да видя как се опитват да пишат без ръце, защото до сега не съм наблюдавала такава ситуация.
В: Как си представяш своето бъдеще, например, след 10 години?
М.Ж.: Не съм сигурна къде ще съм след десет години и по какъв път ще съм поела, но се надявам, че по това време ще завършвам университет, ще съм щастлива и ще мога с усмивка да си спомням за това интервю. Всичко това обаче зависи от това как съм се справила в седми клас и след това.