Отново сме в ситуация на онлайн обучение за неопределен период от време. Повечето ученици се радват, че са в училище и могат да учат и общуват на живо, което сега ще им липсва. Има и такива, които с радост чакат ново дистанционно обучение, защото го свързват с повече свобода и по-лек дневен режим. Общо за всички, обаче е усещането за неяснота, несигурност, досада и умора от продължителната необичайна ситуация. Дори и феновете на дистанционното обучение срещат трудности в тази ситуация, например с организирането на дневния си режим. Това води до нестабилност в мотивацията на много от децата, а някои дори започват да си задават въпроса какъв е смисълът на училището.

На всички ни се иска децата да са спокойни, щастливи и мотивирани. Какво можем да направим така, че да ги подкрепим в тази ситуация? Как да реагираме, когато имат трудности?

Когато детето сподели, че нещо го тревожи или разстройва, или пък забележим, че не е в настроение, често автоматичната ни реакция е да кажем нещо като – “Е, хайде, не бъди тъжен/тъжна” или “Нали поне не трябва да пътуваме всяка сутрин” или “Стига си гледал/а толкова негативно на нещата, усмихни се”. Всички тези реплики са в опит да окуражим и разведрим децата, но често могат да имат обратния ефект. Реално посланието, което чува детето е, че не е приемливо да се чувства така, както се чувства, че ако му е трудно, нещо не е наред с него и евентуално, че споделяйки чувствата си е в тежест на околните. Това може да добави чувства на срам и неадекватност към всичко друго, което детето е изпитвало дотогава.

Вместо това можем да приложим емпатичното слушане, също наричано емоционален коучинг. Целта на този метод е да се позволи на детето да изрази емоциите и преживяванията си, като те се приемат такива каквито са. Ако детето не успява да се изрази с думи, може да му предложим да нарисува или да изрази с тялото си как се чувства. Може да задаваме уточняващи въпроси, за да помогнем на детето възможно най-ясно и пълно да формулира емоциите си. Понякога е достатъчно само да повторим казаното от детето, за да се усети то изслушано и да продължи да споделя. Този процес сам по себе си подпомага емоционалната регулация, тъй като дава на детето механизъм да приеме емоцията и постепенно да я обвърже с думи и логически концепции. Когато емоцията се назове и приеме, тя постепенно се “отдръпва” и ни позволява да достигнем и другите си когнитивни ресурси.

Следващият етап е да се въздържим от конкретни предложения, а да водим детето към това да намери свое решение с въпроси като: Какво би могъл да направиш в тази ситуация? Какво си правил, когато си срещал подобна ситуация преди? Какво би посъветвал приятел, ако дойде при теб с такъв проблем? Ако опиташ тази стратегия, какво ще се случи според теб? Помагаме на детето да изследва ситуацията в безопасна среда и да се усети компетентно да се справи с трудността. Насочваме го към това какви умения е нужно да развие, за да се справи със ситуацията.

Мотивацията и желанието за учене не са нещо, което има нужда да се развива в децата – те ги носят автентично вътре в себе си и те ще ги водят през целия им живот. Възможно е обаче, да се появят бариери пред проявяването им, ако детето изпитва трудности, с които не знае как да се справи. Нашата роля е да водим децата, преминавайки през тези трудности, като им помагаме да се чувстват силни, уверени и самостоятелни в преодоляването на трудните моменти.

Примерен разговор

Д: Оф, пак трябва да влизам в тъп онлайн час…

Р: Не говори така, трябва да проявяваш уважение към училището!

Изводи на детето:  1. Никой не ме разбира 2. На нашите им е все едно как се чувствам 3. Трябва да си мълча и да изтрая тази гадост да приключи в 12-ти клас…

Алтернативен разговор

Д: Оф, пак трябва да влизам в тъп онлайн час…

Р: Хмм, явно нещо се случва… Влизаш в час, така че моментът не е подходящ, но искам да поговорим после.

Р: Стори ми се, че никак не ти се влизаше в часа?

Д: Да, омръзна ми вече да сме онлайн.

Р: Разкажи ми повече.

Д: Ами, какво да ти кажа, трябва да следя тази програма, освен това като сме онлайн е по-скучно и не винаги успявам да запиша всичко и имаме много повече домашни…

Р: Май онлайн е по-предизвикателно?

Д: Ами да… Иска ми се да се справям, но все изпускам нещо и много се уморявам.

Р: Имаш усещането, че не успяваш да се справиш с всичко и се уморяваш много?

Д: Да… Пиша си повечето неща, но за някои домашни закъснявам и все едно пропускам нещо.

Р: Имаш ли идея какво можеш да направиш, което да ти помогне да си по-организиран?

Д: Да, искам да си направя тефтер, в който да си пиша веднага, когато имаме нова задача и да планирам в кой ден да я върша.

Р: Много добра идея! Имаш ли нужда от помощ за намиране на тефтер?

Д: Не, имам един от миналата година, отивам да го извадя!

Изводи на детето: 1. Аз знам какво трябва да направя, за да успея. 2. Мога да разчитам на семейството си при други трудни ситуации, те ме разбират и подкрепят.

Препоръка за книга по темата – „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“, Адел Фабер

Автор: Нели Цветкова, училищен психолог