• начало
  • За училището
  • ЧЦДГ „Слънчево зайче“
  • Прием в учебен комплекс „Българско школо“
  • Документи
  • новините днес
  • В медиите
  • Галерия на ЧСОУ ,,Българско школо“
  • Свържете се с нас
  • Facebook
← Предишна Следваща→
Ученик от Българско школо с 1-ва награда в литературен конкурс на БНР

Над 50 са текстовете, разкази, есета и стихотворения, които бяха отсяти от журито в организирания от издателство „Просвета“ и екип „Образование“ към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио конкурс за творческо писане онлайн.

В третото поредно издание на инициативата се включиха деца от цялата страна и сътвориха искрено и с фантазия  своите произведения.

Авторитетното жури бе в състав: Ангел Малинов, Венета Гаврилова, Венцислав Божинов, Калина Михова, Петя Кокудева, Силвия Чолева, Цанко Лалев, под председателството на Деян Енев.

С радост искаме да ви съобщим, че в напрегната надпревара почетното първо място бе заето от Димитър Нейков, ученик от 6 А клас в нашето училище. Високото отличие той получава вече втора година!

Поздравяваме го за успеха му и му желаем още много творчески предизвикателства и победи!

 

Днес представяме на вашето внимание неговия разказ, взела участие в категория „5-7 клас“:

 

„Когато той се събуди, динозавърът беше още там.“

Когато той се събуди, динозавърът беше още там. Видя дългата му шия, безкрайната грациозна опашка, елегантно завита като камшик и си спомни, че не трябва да се страхува от него, защото е тревопасно-безобиден. Сега оставаше Професорът да си спомни, как ли се беше озовал в периода Юра? Динозавърът грижливо му подаде листо с вода, обля му челото и спомените започнаха да идват сами.

Господин Професорът беше велик учен. Нобелов лауреат по физика, разбулил едни от най-големите тайни  за човечеството. Пространство, материя и антиматерия бяха детски игри за него. Благодарение на откритията му светът се беше придвижил с хиляди години напред. Оставаше му само още едно нещо да довърши и можеше да стане пълен господар на съдбите на хората. Работеше върху проект за контрол на времето, но нещо все не се получаваше. А усещаше, че собственото му време изтича, и никое от неговите открития не можеше да му помогне, нито откритията на другите учени. Опитваше с всички познати и непознати методи, работеше неуморно, но и времето неуморно летеше.

Един ден се загледа ядосано през прозореца и с ужас осъзна, че докато той всячески се мъчеше да подчини времето, то други просто го пилеят безцелно. Замисли се кои са най-големите прахосници на време и установи, че това са децата! Стоеше и смяташе със своите формули: 8 часа учат, 8 часа спят, а останалите 8 часа какво правят?! Прахосват ги!!! Захвана се с изчисления: 7 милиарда население на света, от които 2 милиарда са деца. Всяко от тези деца пропилява по 8 часа на ден, което означава, че само за един ден се губят 16 милиарда часа!!! Не! Това беше недопустимо!!! Трябваше да спре това разхищение! И хвана отново големите формули… Така…. На децата не са им нужни тези 8 часа от денонощието, които пропиляват. А на него не му достига времето, за да довърши проекта, чрез който човека ще стане господар на вечността. Това щеше да е най-великото откритие! Нямаше да има неразгадани тайни от минали епохи. Нямаше да има неизвестно бъдеще. Пътуването във времето щеше да е като разходка. Искаш да опиташ омлет от яйца на птеродактил и хоп, връщаш се 800 милиона години назад в периода креда, грабваш на бързо едно яйце /без да те види майката птеродактилка/ и имаш омлет за една седмица напред. Любопитно ти е какви ще са задачите на теста по математика другата седмица и хоп! – отскачаш набързо до следващия петък и шестицата ти е в кърпа вързана.

Но…времето безмилостно летеше, експериментите не даваха резултат, Професорът се изнервяше, а децата прахосваха по 16 милиарда часа на ден.

Тогава Професорът реши да сложи ред в тази несправедливост. Всяко дете щеше да даде своите 8 излишни часа от денонощието на Учените, на които не стигаше времето да си направят откритията. Така децата щяха да имат денонощие от 16 часа – толкова, колкото им е необходимо. Тъкмо щяха по-бързо да пораснат и да станат полезни хора. Какво толкова има да се мотаят в детството? Успя дори да убеди родителите, че това е за доброто на децата и за благото на цялото човечество.

Разбира се, децата бяха категорично против и излъчиха група за преговори. Професорът не желаеше да ги приеме, а искаше направо да премине към отнемане на часовете им. След дълги увещания и застъпничество от други, не толкова крайни Учени той се съгласи.

Децата започнаха:

–         Многоуважаеми господин Професор, искаме да Ви предложим да изиграем една игра. Ако Вие ни победите – вземете ни „излишнто време“, но ако ние победим – ще ни оставите намира завинаги и ще се преселите в епохата на Динозаврите!

 

Професорът се замисли: „Каквато и да е играта им, ще ги победя във всичко! АЗ владея пространството, аз владея материята и антиматерията, на път съм да подчиня и времето, та тези ли сополанковци ще ми се перчат с някакви си игри?!“ И без колебание отговори:

–         Съгласен съм!

Едно от децата извади стара, опърпана топка и каза:

–         Ще играем на „Пиян морков“. Правилата са следните…

Професорът го прекъсна, отначало малко сърдито… после не толкова… Него ли щяха да учат на правилата на „Пиян морков“???  Колко я беше играл тази игра… Колко беше подскачал под топката, когато по-големите си я подаваха… А колко беше разигравал по-малките, които искаха да играят с тях… Кога беше това? Все едно, се е случило с друг човек, в друг живот… Той ли беше онова дете с рошава коса и прашни дрехи, което гонеше топката? Имаше ли нещо общо между детето и Нобеловия лауреат? Какво беше направило времето с него? Ето, пак това време… То пречеше за всичко… Но как му стана мило, като си спомни онези времена… Безгрижни…Безцелни… С пропиляното време след топката… Замисли се отново. Очевидно това не му беше попречило да стане велик учен и Нобелов лауреат. Защо трябваше да лишава децата от ТЯХНОТО ВРЕМЕ ЗА ДЕТСТВО? Та то беше най-важното! И осъзна, че когато неговото време свърши, тогава ще започне времето на някой друг, и друг ще продължи неговото дело. Ако и на него не му стигне времето – ще дойде след него друг … и така до безкрай.

Тогава хвана топката и я хвърли високо към едно от децата и започна най-щурата игра, играна някога. Хвърляха, хващаха,  падаха, ставаха. А Професорът – най-много от всички. Неусетно минаха 8 часа. Това за него бяха най-ценните 8 часа! Тези, които го върнаха в детството… Тези, които му върнаха най-милите спомени…

Събра децата край себе си и им каза:

–         Днес вие ми подарихте най-хубавите 8 часа и ми дадохте много ценен урок! Еднакво важно е времето за детство, времето за учение и времето за работа! Вървете си със зраве, а който от вас иска е добре дошъл в моята лаборатория да споделя с него моето знание! Тази игра ми даде много сили и идеи и мисля да се поразхода до периода Юра, за да нагледам как се развиват динозаврите…

 

Един различен училищен списък

Децата непрекъснато носят вкъщи списъци, отнасящи се за изисквания и правила, различни помагала, книги за четене. Всички съвестни родители започват да ги изпълняват… Едно дете се прибира от училище с изненадващ списък, който връчва на майка си.. В едно начално училище в малко американско градче решават да изненадат родителите на своите възпитаници с още един […]

прочети
КОНТАКТИ
  • Детска градина “Слънчево зайче”
  • detska_gradina@bgshkolo.com
  • Училище “Българско школо”
  • shkolo@bgshkolo.com
  • Тел.: 02 428 21 51
Декларация за поверителност и защита на лични данни на училище "Българско школо"
Декларация за поверителност и защита на личните данни ЧДГ "Слънчево зайче" Декларация за отсъствие до 3 дни Декларация за отсъствие до 7 дни

Бисквитките ("cookies") ни помагат, за да Ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване, което Вие управлявате. Продължавайки да разглеждате и използвате този сайт, Вие се съгласявате с използването на "бисквитки", съгласно нашата Политика за поверителност.

БГ Школо
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.