
Януари беше истински празничен месец за учениците от втори клас на „Българско школо“. В техния месец на четенето ежедневният ритъм беше разнообразен от приказни герои, игри и книжни вълнения.
Повечете сутрешни кръгчета бяха посветени на обсъждането на различни книги, които децата са прочели, и на тяхна база дискутираха цитати, посветени на литературата, четенето и образованието като цяло.

Учениците представяха проекти за любима книга, като споделяха какви са героите в нея, опитваха се да я определят като жанр (дали е смешна, научна или страшна, дори), коментираха какво биха променили, коя случка най-силно им е въздействала и споделяха защо я препоръчват на другите. Сред заглавията бяха: историите за Финдъс и Петсън; „Пук и Чук“, „Шаро Холмс“, „Феята от захарницата“, „Приключенията на страхливия вълк Гошо“, “ Пет истории с нюнючета“, „Кученцето, цигуларя и приятелството“, „Джаспър и Чорльо“ и, разбира се, „Приключенията на мотовете“.

Децата разиграваха сценки от книги и сменяха гласовете си като героите. Опитваха да влизат в обувките на писателите и да сътворят свои истории, които после представяха помежду си. Разбира се, рисуваха и много картини и подготвиха изложба за своя гост-автор – майката на мотовете – Радостина Николова!

В разговори за това как се раждат идеите, как героите „почукват на главите на децата“ със зов да ги чуят и някой да преразкаже или прочете историите им и с много смях преминаха два книжни часа.
Децата научиха какво са шушнели любимите им мотове на авторката, защо и как са се появили лошите герои в книгите ѝ, на какво се дължи смяната на настроенията на хората, как цветовете отразяват чувствата ни, колко е важно да не сме мързеливи (и да се къпем) и най-вече – че всичко е възможно, стига достатъчно силно да си го пожелаеш и да работиш за него!

Сред най-ценното в тези срещи е общуването на децата с човека, който стои зад техните любими герои, и възможността да му зададат всички въпроси, които ги вълнуват – защо мотовете имат щипка за ръка и как пляскат с нея, от какво е направена косата на Стефания, били ли са приятели мотове и модове, преди последните да се размързелявят и станат лоши.

Срещата завърши с интервю на авторката за училищния ни вестник, опашка за автографи и обещание от децата към Радостина да пускат извън кориците на книгите все повече и повече герои през целия си живот, да слушат историите им и по този начин да им дават живот.
