В медиите

Предлагаме на вашето внимание избрани публикации, интервюта и коментари от българските медии, в които ще срещнете позициите на създателя на „Българско школо“ г-н Сашо Дончев по отношение на образованието, развитието на обществото и ценностите, които гордо споделяме в нашето училище.

***

Сашо Дончев: „Щастието е да си полезен“.

„На светло с Люба Кулезич“, Нова ТВ, 24 май 2015 г.

По повод 24 май предаването гостува на „Българско школо“:

***

Сашо Дончев: „Ако образованието не е ценност в едно общество, няма как да постигнеш качество“, 4 февруари 2017 година

Източник: Телевизия „Bulgaria On Air“

Част 1:

Част 2:

***

Сашо Дончев в ефира на „Bulgria on Air“ по темата за дарителството и благотворителността, февруари 2017 година:

***

„Човешкият ресурс е най-голямата пропаст пред образованието“ – Интерво с директора на „Българско школо“ Даниела Тодорова за вестник „Сега“

03-16-20

Препоръки от Регионалното управление на образованието-София по повод дистанционния начин на учене

УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,

Във връзка с обявеното от Народното събрание извънредно положение в страната, всеки от нас е длъжен да прояви най-висока степен на отговорност към обществото. Нека запазим спокойствие и да предприемем всички необходими мерки, които се предлагат от Националния оперативен щаб и се прилагат от правителството на Република България.

Най-важната ни мисия днес е да опазим живота и здравето на нашите деца, на възрастните хора, на всеки човек.

Това, което ни се случва, води до промени във всички дейности на обществото, включително и в образователния процес.

Живеем в технологичен свят, който ни предоставя решения за бърза и надеждна комуникация. Сега тези възможности може да подпомогнат учебния процес и да допринесат за пълноценното прилагане на един нов подход към образованието. Дигитализацията е начинът учебно-възпитателната работа да не прекъсва.

Образованието в дигитална среда може да бъде приложено успешно само с Вашата подкрепа и в непрекъснато партньорство с педагогическите специалисти и ръководството на Вашето училище. Всички алтернативни варианти за учене и преподаване от разстояние могат да бъдат използвани. Става дума за електронни платформи за синхронно и асинхронно обучение, онлайн обучение в реално време и електронна комуникация. Подходящи са и електронните варианти на учебници, електронно четимите учебници, както и електронните ресурси на редица доставчици.

Комуникацията е възможна и чрез електронните дневници, електронна поща, социални мрежи и други, при което на учениците в домашни условия ще се оказва дистанционна подкрепа за самоподготовка и упражнения.

Един от положителните резултати на дигитализацията е подобреният обмен на информация между учители и родители. Тя позволява да се засилят процесите на двупосочна комуникация, което ще подобри взаимоотношенията между семействата и училището, ще внесе повече разбиране и толерантност.

За пълноценно прилагане на обучението от разстояние през идните дни е желателно да бъдат изпълнени следните препоръки:

Следете постоянно информацията, която изпращат учителите на Вашето дете;
Осигурете тиха и спокойна среда, където детето да се настани удобно и да може да се съсредоточи върху комуникацията с учителя и усвояването на учебния материал;
Подгответе налично електронно устройство и при възможност – свързване с интернет;
Съдействайте на педагогическите специалисти за изпълнение на инструкциите и задачите, които поставят;

Резултат с изображение за „home styding with kids“

Ето и някои практически съвети, с изпълнението на които ще допринесете в значителна степен за постигане на общите цели:

Обсъждайте с детето си какви са неговите задачи за деня и следете за изпълнението им;
Насърчавайте детето да бъде активно;
Препоръчително е да осигурите присъствието на възрастен по време на учебния процес от разстояние;
Съдействайте на по-малките деца с наличната техника, осигурете им възможност да гледат уроците по БНТ;
Споделяйте информация за проблема и насърчавайте Вашите по-големи деца да вземат отговорни решения и да ги прилагат по отношение ограничаване на физическите контакти с приятели и връстници;
Поддържайте интензивна комуникация с учителите. Споделяйте затрудненията, които срещате, за да намерите заедно най-доброто решение.

НЕКА БЪДЕМ ДОБРОНАМЕРЕНИ, СПЛОТЕНИ И ДА СИ СЪТРУДНИЧИМ В ИМЕТО НА НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО!

03-13-20

Как да говорим с децата за коронавируса

Скъпи родители,

Паралелно с разпространението на вируса, в общественото пространство е плъзнала епидемия на тревожност, напрежение и дезинформация. Трудно е да се намери златната среда между паниката и неглижирането на ситуацията. Споделяме с вас няколко съвета как да помогнем на децата си да запазят спокойствие:

Погрижете се за себе си

Най-важният източник на информация за вашето дете сте Вие. Всичко, което чува от новините или от другаде може силно да повлияе на едно дете, но вашата реакция е филтърът, през който цялата тази информация се пречупва. Отделете време да направите това, което ви успокоява – прочетете статия с по-широк поглед, поговорете с някого, който според вас е информиран и на когото имате доверие. Припомнете си, че в момента сте в безопасност и взимате всички възможни мерки, за да се предпазите занапред. Детето ви ще усети и ще се повлияе най-силно от вашето спокойствие.

Започнете разговора

Дори и да ни се иска да го защитим от тази тема, е сигурно, че всяко дете е чуло малко или повече за вируса. Важно е да му предоставим пространство, в което спокойно да говори по темата. Може би ще ви се прииска да успокоите детето, като му кажете, че няма страшно и ще смените темата, но да кажем на децата, че всичко е наред е объркващо за тях. Ако ситуацията беше такава, нямаше да се предприемат такива обширни предпазни мерки в национален мащаб. Децата разбират това. Те никога не са преживявали подобно нещо и със сигурност ще имат нужда да попитат и да споделят страховете си.

Разберете какво знае детето и от какво се притеснява

Най-доброто начало е като го попитате какво знае и какво е чуло вече по темата. Това ще ви даде възможност да се ориентирате от каква информация има нужда, кои са митовете, които е чуло и по какви канали информацията стига до него. Освен от новините, децата често се информират от групови чатове, картинки в интернет и това, което се пише по чатовете в онлайн игри.

Информирайте го

Започнете с някои думи, които ви е споделило и явно не разбира изцяло. Разширявайте понятията, с които се е сблъсквало и му дайте ясна информация, която да замести митовете. Например, често срещана неистина е, че всеки заразен умира. При подобно объркване можете да обясните спокойно на детето, че болестта минава леко при повечето хора и че децата са най-слабо засегнатата група.

Може да му разкажете и за други кризи, на които вие сте били свидетели. Споделете, че благодарение на опита, новите технологии и мерки за сигурност, хората са се научили да се справят с подобни ситуации много по-ефективно.

Посочете на детето предпазните мерки, които се взимат

За детето е важно да усети, че възрастните знаят какво правят и да вижда тези мерки в изпълнение. Разяснете подробно мерките за дезинфекция, които са разпространени от Министерството на здравеопазването. Направете си ритуали за миене на ръце, например на фона на ваша любима песен.

Децата над 6 години най-вероятно ще се разтревожат не само за себе си, а и за роднините си. Обяснете им какво правите и вие самите, както и бабите и дядовците им, за да се предпазите.

Според възрастта можете да разкажете на детето си и за предприетите мерки на национално ниво. Разкажете им, че затворените училища и обществени сгради са заради ограничителния режим на контакти между хората, което ще предпазва много повече хора от разболяване с вируса.

Кажете на детето какво може да направи то

За децата е много лесно да се почувстват безпомощни в такава ситуация. Подчертайте нещата, които могат да правят, за да защитят себе си и близките си. Ето няколко примера:

Да спазва стриктно препоръките за хигиена
Да се храни здравословно, за да е силна имунната му система
Да изработи информационен плакат за входа на блока Ви, който да напомня на съседите да си мият ръцете често или да натискат копчетата на асансьора с лакът
Да помогне на баба си или дядо си като отиде до магазина вместо тях

Ограничете потока от информация, който достига до детето

Не е добра идея да позволявате детето да чува новините, дори и да мислите, че не слуша внимателно. Ако детето слуша новините заедно с вас, не знаете какво може да чуе и разбере. Информирайте го, особено ако задава въпроси, но преценявайте колко информация да дадете и какви думи да използвате. Обяснете му защо картинките в интернет не са надежден източник на информация.

Поговорете отново на следващия ден

Уверете детето, че може да говори с вас по тази тема, когато има нужда. Отделяйте време поне веднъж на ден да го питате как се чувства. Освен страха, детето може да има и много други емоции – яд, че е затворено вкъщи, вина, че се радва на ваканцията, а някои хора са болни и т.н. Споделянето на тези чувства намалява силата им. Когато покажете на детето, че го разбирате, заедно ще преминете по-леко през трудния момент.

Упражнявайте техники за успокояване

Особено за по-тревожните деца, тази ситуация може да донесе много стрес. Ето няколко допълнителни идеи как да помогнете на детето да се успокои:

Попитайте го какво го успокоява
Покажете му какво успокоява вас
Рисувайте заедно на голям лист хартия (или залепени заедно листове А4)
Намерете упражнения за дишане за деца – например дишайте като различни животни (мечка, зайче, дракон, куче с изплезен език и т.н)

Как да говорим с тийнейджъра

Когато говорите с по-голямо дете, споменатите по-горе стъпки са все така актуални и приложими. Основната разлика е, че тийнейджърите имат по-голям достъп до информация, а ограничаването му вероятно ще доведе до повече напрежение. В разговорите с тийнейджърите голям фокус трябва да се сложи върху достоверността на информацията, която получават. Посъветвайте ги да вярват само на официални източници, да сравняват информацията и да не разпространяват непроверена информация с приятелите си.

03-06-20

Мария Сендова: Образованието е ключът към прекъсването на порочния цикъл на бедността и неравенството в обществото

Мария Сендова заема поста заместник-директор на частна детска градина „Слънчево зайче“, част от учебен комплекс „Българско школо“, преди малко повече от година.

Водещата сила за Мария е безрезервната й вяра в потенциала на всяко дете. Определя себе си като човек, който може и трябва да подкрепя този потенциал.
Професионалният път на Мария й предоставя възможност да получи представа за проблемите на образователната ни система и да се вдъхнови с идеи за преодоляването им. Образованието й, опитът като учител и участието в различни образователни проекти, се оказват изключително ценни за настоящата й позиция.
Завършва Културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Придобива следдипломни квалификации в същия университет за учител по предметите от Философския цикъл и по Информационни технологии (ИТ) в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“.

През 2011 година става част от първия випуск учители по програма „Заедно в час“. Това приключение я отвежда в град Копривщица, където преподава на деца от 5 до 12 клас. След завършване на програмата се присъединява към екипа на Фондация „Заедно в час“. Първо като специалист „Обучение и подкрепа на учители“, а след това над 3 години отговаря за развойната дейност и измерването на въздействието на програмата. Определя този период като изключително важен в своето професионално развитие, защото именно тогава се убеждава, че образованието е ключът към прекъсването на порочния цикъл на бедността и неравенството в обществото. Това е и времето, в което осъзнава огромната отговорност, която лежи върху плещите на всеки учител.

Интересът към ранното детско развитие се заражда в най-личния момент от живота й – срещата с нейния син. Тогава започва да се задълбочава в темата за значението на първите години от живота на детето и завършва квалификация по Монтесори педагогика към СУ “Св. Климент Охридски”, Факултет по науки за образованието и изкуствата.

Споделя, че винаги е искала да се занимава с деца и приема работата с тях като огромна отговорност. Израснала е в семейство на образователни дейци и това допълнително е наклонило везните в избора й на професия, но признава, че невинаги е била готова за този път. Подкрепата на впечатляващите личности, които среща по пътя си, също се оказват ключови за реализирацията й като професионалист.

Срещаме се с Мария в разгара на работния й ден в „Слънчево зайче“, за да научим малко повече за каузите, проектите и предизвикателствата, през които минава в ежедневието си.

Мария, в „Слънчево зайче“ се стремите да показвате на децата от малки значението на труда, съпричастността и сътрудничеството с другите. Какви ценности изповядваш ти като човек и професионалист?

Ценя този най-голям дар, който има всеки от нас – свободният избор и отговорността, която идва с този избор. От всички нас зависи да направим света такъв какъвто искаме. От действията ни днес се определя какъв ще бъде светът около нас утре. Вярвам, че всеки трябва да живее с тази отговорност.
Да учим от различния опит, който имат хората около нас, от преживяванията им, културата им. Да вярваме в достойнствата на всеки, независимо от етнос, вяра и произход. Постоянното учене, отговорността винаги да се развиваме са нещо, към което трябва да се стремим ежедневно.

Все по-често се налага усещането, че има едно недоверие от страна на обществото по отношение на образователната система в България. Ти самата сблъсквала ли си се с подобно отношение и как, според теб, това може да бъде преодоляно в дългосрочен план?

Недоверието е свързано с голямата отговорност, която носят детската градина и училището. Те са натоварени с огромни очаквания, но тези очаквания остават някак външни. Проблемът е, че българските образователни институции по някаква причина са затворени за родителите и това прави общуването много трудно.

Вярвам, че средата, в която децата учат и се развиват, трябва да бъде среда, в която се учат и развиват и възрастните. Не просто място, където оставяме децата и си докладваме резултати. Това води до прехвърляне на отговорностите – родителите очакват децата да се „обучат“, а учителите очакват родителите да са свършили определена „предварителна работа“, която по някаква причина виждат, че не е свършена. Ако така си прехвърляме децата и се държим един други отговорни, няма как да изградим доверие. Детската градина и училището трябва да бъдат средище – място, в което ни събира мисълта и грижата за децата, и място, в което сме заедно с тях.

Моя основна задача е да отворим „Слънчево зайче“ за родителите и да споделяме помежду ни какво искаме да дадем на децата, каква е нашата индивидуална и съвместна отговорност в процеса на учене. Само по този начин ще можем да постигнем съгласие за общата ни цел и да премахнем недоверието.

Възпитанието на децата е сложна задача, за която никой не е подготвен. Съществува ли успешна формула при отглеждането им? Според едно изказване децата не са много добри в това да слушат възрастните, но никога не се провалят в това да ги имитират.

Да, те учат най-много от хората около тях, гледат с огромно доверие възрастните. В нашата градина, всеки носи отговорност (от медицинската сестра, през помощник възпитателите и учителите до директора) да се държи така, както очакваме децата да се държат. Важно е да изпращаме едни и същи послания и да сме пример с държанието си за всичко, което казваме. Ако очакваме децата да бъдат грижовни – да го показваме с всяка дума и жест, които отправяме едни към други. Ако очакваме да бъдат самостоятелни, всеки път, когато ги видим да се опитват да се обуят или облекат, трябва да имаме търпението да ги изчакаме да се справят сами и да им помогнем, само ако потърсят нашата помощ, но никога да не правим нещата вместо тях. Това са много малки стъпчици, но са много трудни за нас възрастните, ориентирани преди всичко към бързина, ефективност и резултати.

Вярата на възрастните в детските способности и умения и начинът, по който демонстрираме тази вяра, са много важни. Децата възприемат най-много невербалните знаци. Когато проявяваме искрен интерес към това, което правят и това, което ни казват, тогава им изпращаме посланието, че са значими. Посланието, че те са най-важни за нас, че няма предел за това, което могат да постигнат.
Децата винаги ни водят. Въпросът е дали имаме сетивата, за да разберем накъде. С всяко тръшкане, вик, те ни казват нещо. Често те са огледало на нашето напрежение, което несъзнателно пренасяме върху тях.

Много от родителите в нашата общност споделят, че работните им задължения не им позволяват да отделят толкова време, колкото биха искали, на децата си и това ги измъчва. Като работещ родител напълно споделям тревогата им, но все повече се убеждавам, че не количеството време, а качеството на времето, прекарано с децата, е от значение за тях. Няма такова значение дали ще прекараме 12 или 2 часа с детето. Важното е когато сме с децата, дали наистина сме с тях, дали ги слушаме, дали ги виждаме, или се опитваме да изпратим някой изостанал имейл по телефона докато уж строим замък заедно. Ако имаме 10 минути, нека в тези 10 минути бъдем на 100 % процента с детето, да влезем в неговия свят, да играем щуро, да полюбопитстваме какво ще се случи в небивалата история, която ни разказва, наистина да видим какво ни показва, когато каже „Виж!“. И ако повечето от нас знаят колко е трудно да постигнем това със своето дете, то може да си представим какво означава за учител, който непрекъснато трябва да разпределя вниманието си между всички деца в групата, и това внимание да бъде в точния момент, по точния начин, с точния жест и дума и с пълна автентичност от страна на учителя.

Няма по-трудна работа от това да подкрепиш едно малко същество да израсне, независимо дали вършиш тази работа в ролята на родител или учител. В едни дни се справяме по-добре в други – не толкова, но ако децата са обградени от възрастни, които вярват в тях, учат ги да не се отказват, да се учат от грешките си, да се учат един от друг, мисля, че ще сме осигурили най-важния елемент за образованието им – живия пример!

Какво мечтаеш да ти се случи в „Слънчево зайче“?

Mечтая да изградим тази общност от деца, учители и родители. Да споделяме радостта, трудностите и уроците, да израстваме и да ставаме по-добри версии на себе си.
Имаме тази отговорност към децата, искам да създадем за тях среда, в която те да се чувстват подкрепени и сигурни, в която смело могат да експериментират, да грешат и да се учат от грешките си, да изследват света, да творят, да общуват пълноценно с различни хора.

За да сме успешни в това начинание, трябва да започнем от нас възрастните – като се провокираме да опитваме нови неща, смело споделяме, както грешките си, така и успехите си, рефлектираме върху тях и се учим, полагаме усилия да разберем различните гледни точки.

Това, разбира се, е дълъг процес, при това без финална спирка. Вярвам, че вече сме поели по този път. Опитваме се да създаваме различни възможности в градината. Деца, родители и учители да творят, да се веселят и да преживяват важни моменти заедно. Вече стават традиция срещите за споделяне и учене, в които родители и учители заедно обсъждаме важни за нас теми, свързани с развитието на децата, и учим едни от други. Продължаващото професионално развитие на екипа е приоритет за ръководството и непрекъснато опитваме нови подходи в работата и се стараем да бъдем достойни партньори на децата в тяхното пътешествие на учене и себеусъвършенстване.

Кога за последно си каза „Добре свършена работа“?

Старая се всеки ден да намирам поводи да си го казваме. Имам отговорност към екипа да създавам такава култура – да се учим от хубавите неща, които са се случили и които ни дават сили да подобряваме нещата, които искаме да подобрим.

Какво успяхте да промените през изминалата една година?

Голямата промяна, към която сме тръгнали, е провокирана от процес, който започнахме в началото на миналата учебна година. Заедно с целия екип и родителите от нашата общност, направихме поредица от визионерски срещи, в които търсехме отговор на въпроса какво искаме градината да дава на децата. Кои са ключовите умения и нагласи, които е важно да развиваме у децата, и каква е средата, в която вярваме, че е най-добре да израстват.
В този процес ясно се открои колко обединени сме около това, какво искаме за децата: да бъдат самостоятелни, да се научат да се грижат за себе си, за другите и за средата около тях, да не се страхуват от грешките, а да се учат от тях, да следват естественото си любопитство и смело да откриват света, да ценят различието и да могат градивно да разрешават конфликтни ситуации.

Този процес малко по малко ни насочи към Монтесори педагогиката. Този метод поставя детето в центъра на учебния процес, залага на естественото учене и изграждане на сериозна вътрешна дисциплина. Всичко това в среда на свобода, поддържана от ясни правила.
Тази учебна година започнахме с първите две Монтесори групи, а през следващата ще отворим и трета.

Цялата тази промяна е свързана със сериозно обучение за целия ни екип. Надградихме съществуващия екип с обучени Монтесори педагози, част от опитните ни учители вече преминаха своята следдипломна квалификация за Монтесори педагогика, други – в момента се обучават. Така по естествен начин екипът изминава път, много близък до този, по който минават децата. Всеки ден се предизвикваме и излизаме извън зоната си на комфорт, учим едни от други. В групата ни има много опитни, по-малко опитни и начинаещи, и всеки допринася с нещо различно затова заедно да напредваме. Най-големите ни учители са децата, а промяната, която започнахме, нямаше да е възможна без голямата подкрепа и доверие, които получихме от родителите. Затова тук е мястото да благодаря на цялата ни общност – деца, родители и учители за смелостта заедно да поемем по този откривателски път и заедно да се учим.

Изглежда има много какво да ни разкажеш за новите Монтесори групи и затова предлагам да отделим специален разговор на тази тема. Да си обещаем да го направим съвсем скоро.

С удоволствие!

Напомняме Ви, че ЧДГ „Слънчево зайче“ организира Дни на отворените врати, които ще се проведат на: 9.03 (понеделник), 11.03 (сряда), 17.03 (вторник) и 19.03 (четвъртък) от 17:30 до 19:00 часа. Може да се регистрирате за една от възможните дати.

02-26-20

Дни на отворените врати в ЧДГ „Слънчево зайче“

Уважаеми родители,

Ще се радваме да бъдете наши гости в Дните на отворените врати, които ще се проведат на:

9 март (понеделник), 11 март (сряда), 17 март (вторник) и 19 март (четвъртък) от 17:30 до 19:00 часа.

На този линк може да се регистрирате за една от възможните дати.

Срещите ще се провеждат в малки групи, за да можем да отделим максимално време на въпросите на всяко семейство. Ще поговорим за визията на нашата градина, за методите на преподаване и за това как протича един ден в градината за децата. Ще се запознаете с част екипа и ръководството и ще може да зададете въпросите, които Ви вълнуват. Ще се разходим из сградата, и ще може да се запознаете с учебните материали, с които работят децата.

Макар и в края на деня, когато звънът на детските гласове в градината вече не е толкова силен, вярваме, че ще може да усетите атмосферата на радост, откривателство и грижа, която споделяме всеки ден.

01-15-20

Прием в учебен комплекс „Българско школо“ за учебната 2020/2021 г.

ЧСУ „Българско школо“ обявява прием за учебната 2020-2021 г.!

Скъпи родители,

Благодарим Ви за проявения интерес детето Ви да се обучава в ЧСУ „Българско школо“. Обявяваме прием за учебната 2020-2021 г. Вижте подробностите!

Молим да попълните ЗАЯВКАТА за интерес и ние ще се свържем с Вас с подробна информация относно наличните свободни места, процеса на кандидатстване и условията за прием. На уебсайта и във фейсгрупата на училището може да следите актуалната информация по темата, както и последните новини около живота на нашите възпитаници.

Важно: Обръщаме внимание, че приемът за II – VII клас ще се извършва единствено при наличието на свободни места.

ПРИЕМ В ДЕТСКА ГРАДИНА „Слънчево зайче“:

Имате възможност да запишете детето си като попълните ЗАЯВЛЕНИЕТО и го изпратите на електронна поща: detska_gradina@bgshkolo.com.

Ако имате въпроси или желаете да ни гостувате, може да се обърнете към Мария Сендова, зам.-директор, на тел. 0889 108519.

ЩE СЕ РАДВАМЕ ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ В УЧЕБЕН КОМПЛЕКС „БЪЛГАРСКО ШКОЛО“!

12-05-19

Заповед № БШ-3-50/02.12.2019 г.

12-05-19

Заповед № C3-3-21/02.12.2019 г.

11-27-19

Актьорът е магьосникът, в чиито ръце оживяват куклите

Интервю с Елена Дойчева – директор на Държавен куклен театър „Георги Митев„ гр. Ямбол. Разгърнат разговор за предназначението на изкуството и драматургията за деца, за усилията и талантите зад чудесата на сцената и за дългогодишното приятелство на театъра с неговите спомоществователи.

На 25.10. 2019 г. в Атриума на Българско школо децата преживяха постановката „Котаракът в чизми“ на Ямболския куклен театър. Прекрачвайки прага на Школото в този ден, отпървом чух настъпилата тишина – малчуганите, ококорили очи, следяха жадно куклите. Намирам г-жа Дойчева, изправена до парапета, в достойната позиция на човек, който в тази минута живее своето призвание. Тя поглежда ту актьорите, ту – публиката, и ми се струва, че се вълнува като на премиерно представление. Впоследствие разбирам, че постановката е играна вече десетки пъти и се радва на чуждестранно признание – „Котаракът в чизми“ е лауреат на международния куклен фестивал в Санкт Петербург.

Очаквах да обсъдим успеха на класическата приказка в 2019 г., но разговорът пое по посока на универсалните теми. Елена Дойчева завършва през 1977 г. Висшия институт по култура в Санкт Петербург – специалност „Театър”, а по-късно специализира театрална критика в НАТФИЗ. Избрахме да споделим онази част от разговора с директора на театъра, посветена на големите въпроси в театралното изкуство.

Г-жо Дойчева, какво различава куклените от драматичните актьори?

Спецификата на кукления театър е различна, много по-сложна във всяко едно отношение. Да вземем например куклените актьори – те трябва да имат афинитет към децата, да бъдат музикални, танцувални, да имат всичко. Да имат великолепна техника на говора и да бъдат акробати. Удивително и никак нелека работа, но аз се радвам, че публиката я оценява.

Струва ли ви се, че театърът е отживелица за съвременните деца?

Напротив! Вие сами виждате как оживява салонът, как грейват лицата на децата от живата връзка с изкуството, от куклата, която оживява в ръцете на актьорите. Това е необходимо. Аз и моите колеги се стараем да въведем технологията по някакъв начин в театъра, но много по-важен остава контактът с актьора, с куклите. Децата се впечатляват от тях. И трябва да отбележа особено за чужбина – там българската школа в кукления театър е високо ценена. От няколко години сме редовни гости и участници във фестивали в Русия и с чиста съвест бих казала, че ние ги изпреварваме в много отношения. Както е „Котаракът“ – направихме спектакъла на руски, за да може да „хванем“ публиката, и салонът беше препълнен с малки и големи. Това е едно изкуство, което се развива и което има бъдеще.

Като че на Запад театърът е резервиран за елитите. Елитарно изкуство е, докато тук изглежда по-достъпно. Не само като послания, но и като цени. Изглежда в България хората все още посещават този културен дом и търсят усещания от театъра.

Ако се върнем назад във времето, към люлката на театъра в Древна Гърция – той се е родил като най-демократичното изкуство. Аз винаги съм мислила за авторите, които са чели своите великолепни произведения – Есхил, Аристофан, Аристотел, пред многохилядна публика на сцената или на площада така, че да достига до всички зрители. В годините на Шекспир също – театърът е бил народностно изкуство. Във времето театърът се променя много и наистина придобива другата представа – като елитарно изкуство. А не би трябвало да бъде така.

Как е произлязъл кукленият театър – корените му далече във времето ли са както тези на драматичния?

Да, историята е дълга и е свързана с Изтока. Театърът на сенките поставя началото на кукления театър, но там един учител разказва цялата история в продължение на близо двадесет и четири часа.

Споменахте руската школа в кукления театър – как си обяснявате традициите и нейното влияние?

Театърът, в който беше фестивалът тази година – в центъра на Петербург, е на сто години. Това са столетни традиции. Имах възможност да гледам честване на една от актрисите – първата Чебурашка, която навърши 80 години. Тя продължава да играе. Спектакълът е правен през 1928 г. и от тогава той е съхранен в този си вид. Куклите са съхранени от онова време, само актьорите се сменят през годините. Приказният свят на сцената, който видях, ме накара да мечтая за такова съвършенство.

Предполагам, че изработката на куклите и сценографията е трудоемко занимание…

Много трудно и едновременно с това скъпо струващо изкуство. Затова казвам, че кукленото изкуство е по-скъпо от драматичното и се убедих в това с опита си. Тук е моментът да подчертая, че „Овергаз“ и г-н Дончев винаги са имали специално отношение към изкуството и театъра и съм много радостна, когато срещам разбиране у хората, от спомоществователите в компанията.

Когато започнем да говорим за театри, аз държа да кажа, че в нашата програма има социален раздел – ние имаме представления, които са специално за деца в неравностойно положение. Тези деца имат нужда да се докоснат до изкуството. А любовта им към кукления театър възпитава в любов и към драматичния, към художеството, към музиката.

На тръгване от Школото, се замислям над завършека на този разговор, който поставят думите на г-жа Дойчева: „Въпреки трудностите, пред които е изправена нашата институция – че цената на билета за куклена постановка е четири-пет лева, което струва по-малко от една кутия цигари – въпреки трудностите, надявам се нещата да се променят към по-добро!“

11-22-19

ЧСУ Българско школо ООД обявява процедура за набиране на предложения за доставка на продукти по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ в периода 20.11.2019 г. до 30.11.2019 г.

11-22-19

ЧДГ Слънчево зайче ЕООД обявява процедура за набиране на предложения за доставка на продукти по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ в периода 20.11.2019 г. до 30.11.2019 г.

Календар