„Към безсмъртието по-прекият път“
От ателието на художника, през вълнуваща загадка, до училищните коридори или как се стигна до тази изложба, която е финален завършек на интердисциплинарен проект между изобразително изкуство, история, литература и английски език. Вдъхновени от примера на народните будители, продължаваме инициативата да припомняме и популяризираме бележити българи, чиито имена са записани със златни букви в историята ни.
Семейството на бележития карловски художник Дечко Тодоров, от което е и нашия колега по керамика и изобразително изкуство – Невена Тодорова , откриват в творческите архиви на баща си скици на портрети на български революционери. Характерно за творчеството на художника е стремежът му към изключителна прецизност на всеки детайл, с много търсене и проучване на реалността в образите. Намерените портрети не са представяни на широката публика, не са изложени в музеи и галерии, нито има повече налична информация за тях. Уловихме тази нишка и тръгнахме да разгадаваме загадката.
Свързахме се с г-жа Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“, която беше така добра да ни разкаже повече за намерените скици. Запозна ни по-подробно с творчеството на Дечко Тодоров, чиито творби са изложени в Националната художествена галерия, в Пловдивската държавна галерия, в градската библиотека „Мартин Лутър Кинг“ във Вашингтон, в Общинската
художествена галерия в гр. Карлово, както и в редица музеи и галерии в цялата страна и в частни колекции. Образът на Левски в една от трите църкви в страната също е негово дело – стенописът на северната фасада на църквата „Света Богородица“ в гр. Карлово, където се смята, че Левски е бил ръкоположен за йеродякон. Но дори да не сте посетили нито едно от тези места, със сигурност сте разлиствали учебници по история, литература и изобразително изкуство, а от там надничат най-ярките образи, дело на художника – образите на Левски и на Вазовите герои, дори без да знаем, че са рисувани от Дечко Тодоров.
Оказа се, че тези скици са проект на големия стенопис „Епопея на забравените“ в къщата музей на Иван Вазов в гр. Сопот, може да бъде видян и в по-малък размер в гр. Карлово, в музея на Васил Левски. Стенописът си кореспондира великолепно с този, който изобразява Хвърковатата чета, в стил „сепия“, с който се постига ефектът на овехтяла снимка. Третото голямо пано „Апотеоз на Вазовото творчество“ в къщата музей в гр. Сопот е отново на същия художник. На него писателят е представен с най-популярните си герои от романа „Под игото“, от разказите и стихотворенията си. Картината не е подписана, защото по думите на Тодоров „там, където в творбите ми присъства Васил Левски, аз съм никой“. Това правило художникът спазва винаги, а цялото му творчество, като карловец, е белязано от подвига на Апостола на Свободата.
Да се докоснем до тези реликви, до които малцина са могли, ни вдъхнови да се заемем с този интердисциплинарен проект, с който да ги популяризираме и повече хора да научат историята на личностите, които ни гледат от стените. Учениците от седми клас, с помощта на г-жа Ралица Петкова, учител по история, направиха проучване на личностите и подбраха най-важната информация за тях. В часовете по литература г-жа Ваня Бояджиева вдъхнови десетокласниците и те
записаха рецитал на „Епопея на забравените“, като подбраха подходящи откъси за всеки революционер. Вградиха записите в QR кодове, които стоят под всеки портрет и при сканиране всеки ученик може да ги изслуша. А в часовете по английски език при г-жа Десислава Дойчева беше направен превод на цялата информация, за да бъде двуезична. С помощта на свои ученици г-жа Невена Тодорова рамкира скиците и декорира подредбата на картините. Изложбата беше открита в присъствието на много гости. Всяка емоция, оставена в изображенията, успя да завладее всички, които посетиха откриването. Творците преплитат душите в творчеството си. Душите, които остават, дори след като тялото го няма – те продължават да присъстват в дните ни, било то в картина, в стих, в разказ или просто в спомен.
ЧСУ „Българско школо“ благодари на семейство Тодорови за направеното дарение – изложба, и за възможността да се докоснем до творчеството на големия български художник Дечко Тодоров.