Ученици „търгуват“ с розово масло и „конструират“ самолети

Децата от СУ „П. Волов“ в Шумен разсъждават как да се осигури вода в града, ако язовирите наоколо пресъхнат.

 

1 ноември е – Денят на будителите. Макар по традиция денят да е неучебен, учениците от „Българско школо“ са дошли в училище още от 9 ч. Имат уъркшоп с водещия световен експерт в изследователския подход при учене Гари Стейгър, който бе гост на националния форум „STEAM школо под пара“. Никой не се муси, че му отнемат от ваканцията. Напротив – всяка група реже, лепи, боядисва, програмира, сглобява. Защото в 14 ч. трябва да представи как е изпълнила задачата, поставена от Гари – да създаде чудовище, което оживява.

Учениците получават комплект с пособия, които могат да използват, както намерят за добре – с картони, ножици, бои, фолиа, силиконови пистолети, четки, ножчета, както и електронни платки, на които да се включват сензори. Пред всяка група има и лап-топ с програмата Snap, с която могат да задвижат въпросната платка и с която досега не са работили. Разделят се на групи от по 3-4 деца на различна възраст от 8 до 13 г. Оттам нататък всичко е в ръцете и въображението на учениците.

Атанас, Борис и Алекс от 6 „б“ клас са решили да пресъздадат чудовището Крийпър от играта „Майнкрафт“. За целта използват няколко големи кори от яйца, които сглобяват във форма на квадрат с помощта на силиконов пистолет – това е тялото на чудовището. Главата му е от същите материали, но по-малка. Отначало искали то да се движи напред и назад, но после преценили, че колелата няма да издържат тежестта му. Затова се спрели на варианта да се върти само главата му, а очите му да светят. „Програмирахме го със Snap, досега не сме използвали тази програма, но един съчуеник, който е работил с нея, ни помогна“, разказват момчетата. Освен да се движи и свети, чудовището им може да издава и страховити звуци. „Как измислихте звука, много е яко?“, чуди се учител, който обяснява, че това е задача за доста по-напреднали. „О, използвах звуци от ютуб“, разказва все едно се подразбира от само себе си един от шестокласниците.

Групата на Леа от 6 клас пък прави син робот от стериопор. „Аз му направих главата, опаковах я, вътре я изрязах, защото в нея ще има машинка, която ще върти главата“, разказва тя. За очи сложила два магнита, на които ще залепва или пламъчета, когато чудовището е ядосано, или сърца, когато е влюбено. „Така то ще чувства“, казва Леа. С прорамирането се занимава нейна съученичка, а друго момиче от отбора боядисва в синьо краката. „А, краката не са равни, вижте каква симетрия, трябва да ги отрежем, за да ги изравним“, възкликва през смях тя. Прогрмата на другата съотборничка пък забива. „Трябва ни повече време, стараем се твърде много време на детайлите, а трябва да имаме време и за същинското сглобяване и изпробване на робота“, казва Леа. В 12 ч. тя с неохота слиза до столовата, за да обядва заедно със съучениците си, но се връща след 15 минути, за да довърши започнатото. „Аз ям бързо“, казва тя. Оказва се, че и съотборниците й имат същото умение – един по един се връщат забързани, въодушевени и нетъпреливи чудовището им да „тръгне“.

„Погледнете ги“, казва Гари Стейгър, сочейки към насядалите по земята деца, всяко улисано в своето си занимание. „Не смятате ли, че по този начин научават много повече?“, пита реторично ученият, който е поддръжник на компютърното програмиране, роботиката и ученето през правене в класните стаи. Ключов момента в подхода му е да остави учениците сами да се справят със задачата си, защото вярва, че когато едно дете иска да сътвори нещо, то започва да изследва и да задълбочава само знанията си. Той обаче е наблизо, ако му поискат помощ – когато вече на детето му възникне истински въпрос.

Стейгър обяснява, че всеки учител може да преподава по STEAM метода, включващ няколко различни учебни предмета, стига да обича децата, да им даде колкото може повече свобода да творят, да избере подходящи материали и да осигури достатъчно време. „Едни от начините да подкрепим учителите да бъдат по-креативни, обичащи, гъвкави и внимателни към нуждите на децата е да ги освободим от хватката си, да им дадем свобода и да ги оставим да реализират идеята си“, казва още той. А резултатите винаги са налице – в 99% от случаите децата надскачат очакванията на възрастните. А освен знания, трупат и така ценните за живота умения – за работа в екип, за комуникация и разрешаване на конфликти, лидерство, търпеливост и т.н. и т.н.

 

Как едни прости сметки станаха вълшебни?

Учениците на „Българско школо“ редовно влизат в ролята на изследователи, а специално в часа по математика, експериментирайки, съвсем случайно се натъкнали на математическа закономерност, позната едва от 80-те години на 20 век, разказва главният учител по математика Елисавета Стефанова по време на конференцията. Учениците от 6 „в“ клас тръгнали от триъгълниците на Паскал, в които всяко число от даден ред на триъгълника (с изключение на първото и последното) е сума от двете числа, разположени на предходния ред на текущата и предходната позиция. След това решили да оцветят полетата с числа, делящи се на 2, 3 и 5. Децата постепенно започнали да откриват връзка, която важи за простите числа, тъй като се получили много интересни и сходни картини. Нарисували ги на Геогебра (математически софтуер) и продължили да търсят подобни на техните резултати в нета. Така стигнали до идеите на Сиерпински. „Беше страхотно вълнение – децата сами откриха триъгълниците на Сиерпински, а се оказа, че това знание е известно само от няколко десетилетия“, разказва Стефанова. С помощта на колегата й по рисуване пък учениците започнали да творят в равнината и пространството. Така се родили и пирамидите от сламки, за чието ушиване с конец учениците от „Българско школо“ са „патентовали“ свой метод, както и многобройните шевици, изобразени на книгоразделители или магнити, които децата започнали да изработват.

 

Ученици стават търговци на розово масло 

„Представете си, че сте наследник на стар търговски род, чието предприятие за розово масло е прекратило дейността си минали век. Попадате на писмо на своя дядо, което ви вдъхновява да възродите бизнеса му“. Тази STEAM задача ще получат десетокласнциите в СУ „Е. Станев“ във Велико Търново, а за да я осъществят, ще използват познанията си по 8 учебни предмета, разказва учителят по история Мариела Георгиева. По химия те ще експериментират с качеството и състава на розовото масло, създавайки свой собствен продукт. По матетматика ще направят бизнес план на начинанието със съответните счетоводни сметки, а в часовете по информатика ще изработят фирмен сайт и продуктово портфолио. По история ще проследят стопанското развитие на българските земи след Освобождението, а по география ще се запознаят с природните особености и демографията на района, в който е фирмата им, за да добавят още две страници към дневника на дядо си.

Часовете по изобразително изкуство учениците ще използват, за да направят лого на фирмата и гравюри, а в тези по български ще учат „Бай Ганьо в Европа“, за да усетят духа на епохата, като сред задачите им ще бъде и да опишат свое пътуване в чужбина. Накрая младежите ще трябва да напишат писмо до търговски представител в чужбина на английски език. „По време на проекта учениците ще развият своите предприемачески и дигитални умения, уменията си за творчество и изследване, ще оформят и т.нар. меки умения като планиране, управление, лидерство, работа в еки“, изброява Георгиева, според която STEM подхода ще помогне на учениците за изграждането на ключови комптенетности, както и за решаването на важни житейски проблеми.

 

Откъде ще черпим вода, ако язовирите пресъхнат?

В СУ „П. Волов“ Шумен са интегрирали учебното съдържание по четири предмета – химия, биология, изобразително изкуство и роботика. Интегративният урок за 7-класниците е нестандартен – те слушат „концерт“ с главен герой водата, на който след това трябва да отгатнат „композиторите“. По чутите звуци и шумове децата откриват различните водни източници – море, океан, водопад, река, чешма, ледник и т.н., с които следва да се запознаят и да представят образите им. Освен илюстрации за тях, те създават и приказки за водата в часа по български език, т.е. затвърждават се езиковите им компетентности. Сред задачите им са още да извлекат важни факти за водата, да се запознаят с художнците-маринисти, да заснемат клипчета на различни водни източници и да ги представят с презентация, да опознаят тениката за рисуване върху вода ибру и др. „Дадох задача на един ученик да измисли фокус с вода. Детето тренира, напълни балон с вода и запали свещ под него – ура, балонът не се спука, защото водата изолира пламкъка“, разказва учителката по рисуване Милена Иванова. По думите й екипът от химици е изучавал как се пречиства водата чрез активен въглен, „биолозите“ са изследвали значението на водата за живите организими и количеството, нужно за поливане, а групата на учениците-художници са измислили илюстрации към приказките и символ на водата – капчицата „Капчо“. За финал учениците създали и робополивна система, след като узнали за капково напояване, индикаторите за измерване на влжността на почвата т.н. Била създадена и игра „Водознание“ с въпроси от повечето учебни предмети.

След като усетили ентусиазма на децата и ангажирането им в учебния процес, учителите от шуменското училище разширили STEАМ подхода към повече ученици – близо 100 от 4, 5 и 7 клас. Този път им задали т.нар. „Голям въпрос“, който няма готов отговор в интернет. „Как ще се осигури водоснабдяването на града, ако язовирите не могат да се ползват“ било предизвикателството за тях, отнело им около 4 седмици занимания в часовете по химия, география, информационни технологии и изобразително изкуство. Учениците изследвали Ph-то на водата и другите й свойства, ходили на походи до Шуменското плато, язовир „Тича“, до пречиствателни станции за отпадни води, разговаряли с хидроинженери от общината, правили таблици и диаграми и др. „Хипотезата, че може да се захранваме с вода от крайградски чешми беше отхвърлена, но всички учениците стигнаха до извода, че водата трябва да се пести. Дори направиха информационно табло за начините, по които може да става това“, споделя учителката по химия Дияна Караиванова. Покрай всички положителни резултати от този подход се добавил и нов – учениците придобили и умението да се самооценяват покрай една от задачите им в края на STEAM проекта.

 

Чий самолет ще стигне по-надалеч?

„Вземете лист хартия и направете самолет. Да видим кой самолет ще излети най-далеч?“ – с тази разчупваща задача започват STEM базираните уроци на учителя по роботика и ИТ Венелин Николов от ОУ „В. Левски“ в Разград, които са в блок от 3 последователни часа. А след като училищния под се покрие с хартиени самолетчета, започват купищата въпроси – защо моят самолет летя по-бавно, а твоят – по-бързо, от какъв материал са създадени самолетите, каква форма трябва да имат и т.н. Последващата дискусия завършва с презентация на всеки отбор, включваща физични формули, свойства на въздуха, скорост на летене и т.н. Като при всеки STEM проект и този трябва да завърши с продукт и точно тук започва интересното – учениците от 1 до 7 клас започват да правят самолети от лего комплекти, вкючващи всички нужни продукти от бутала, до мотори, цилиндри и всякакви електроники. Резултатите са над 220 на брой и са впечатляващи – по-малките изработват самолети, по-големите – цели увеселителни паркове с пеещи площадки, виенски колела и въртележки, или пък вървящи чудовища, движещи се роботи, приличащи на стоножки, изстрелвачки за самолети, Слънчеви системи и куп несъздавани до сега продукти. „Добре е в STEAM  часовете да има електроника, защото тя е близка до децата. Дори мирисът на калай предизвиква въображението им“, казва Николов, който прилага на практика принципа да ги остави сами да действат и да се включва само, ако те имат нужда от помощ.

 

ИЗТОЧНИК: в.Сега