Първият учебен ден в „Българско школо“ премина под знака на една символична концепция — „Завръщането: училищната Одисея“. Училищният двор се превърна в пристанище, а сцената — в древногръцки кораб, на който ученици, учители и родители застанаха рамо до рамо като единен екипаж, готов за изгревите и залезите, бурите, ветровете, новите хоризонти.
Празникът бе открит с морски ритъм и енергия от най-малките, след което водещите Мира, Стефи, Рада и Светлозар въведоха публиката в метафората за пътуването към дома, но и към себе си. С почит и гордост бяха посрещнати химнът и знамето на училището, както и националният флаг на България — нашите вечни символи и ориентири в бурни времена.
Да преплуваш през изкушенията и да откриеш кураж
Всеки от етапите на тържеството носеше свое специфично послание за пътя към себе си.
Петокласниците и изкушенията на сирените: учениците от 5. клас предадоха своето послание към най-малките като пресъздадоха изкушенията на сирените: Не пиши домашно, а играй…телефонът те чака, има още толкова шортчета за гледане... Математиката е прекалено трудна за теб, не ставаш за нея, просто се откажи... Училището е прекалено голямо море за твоята малка лодка…отбий и си почивай на брега... Дали и ние не ги чуваме в ежедневието си, тези сладки омайници-посланници на „лесния“ път?
Гласът на Атина Палада (или нашият собствен?) прогони сирените с древна мъдрост:
– Когато бурята връхлети и съмнението ви повали — завържете се за мачтата на вашите цели! А когато се колебаете… просто се хванете за ръце! Защото вие, българите, от векове знаете една древна истина: когато се държите за ръце, за вас няма непостижими върхове!
Музите от осми клас предадоха своя опит на прогимназистите с четири важни съвета: никога да не се страхуват да питат учителите си, да изразяват смело новите си идеи, да бъдат себе си и да вярват в мечтите си. На песента на ABBA I have a dream чрез изкуството на танца Мая видя своето малко Аз от преди години, с всичките мечти, светлина и надежда…Колко е хубаво да се огледаме в собственото си огледало и да намерим там сбъднати стремления и щастливо Аз…
Зрелостниците на мостика: ученичките от 12. клас Борислава и Цвети отправиха емоционална равносметка за изминатия път и застанаха на мостика като завършени личности, готови за най-голямото си плаване в живота. Заветът им към нашите гимназисти бе ако не знаят накъде да поемат, да потърсят своята посока. А когато я намерят – да имат смелостта да я следват.
Учителите — вятърът в нашите платна
Кулминацията на празника дойде с песента „Богатство“ на Тангра, изпълнена от учителите, които се включиха от различни точки на училищния двор и застанаха като стабилен гръб зад учениците-гребци на нашия кораб. Този момент визуализира основното послание на деня- истинското богатство на всяко плаване е екипажът, с който преплуваш бурите и красивите изгреви. А най-голямото щастие и рецепта за успешно мореплаване е, че с нас на борда се качиха и родителите на нашите деца..
Така заедно – рамо до рамо – учители, деца и родители бяхме готови да посрещнем и най-малките мореплаватели, които за първи път прекрачиха прага на училищния ни дом.
Един от опитните ни капитани – Стефан Рашков, зам-директор на Българско школо, сподели с общността ни посланието, че една структура е нищо без уважение към нейния смисъл.
„Нашето училище е много повече от сграда, програма, правила – неговият смисъл се пази всеки ден от всички нас. Пътуването е ценно не само заради крайната цел, а и заради хората, с които го споделяме. Заедно сме екипажът, който ще направи приключението приятно, целенасочено и незабравимо!„
Честит първи учебен ден и на добър час, мореплаватели!