За какво мечтаят звездите, устремените светулки, самотните птици, съзерцаващите нощното небе зад затворени врати хора, силата на усмивката, бащината фигура, подкрепата, споделеността, неделния следобед, на който му липсва нещо – тези теми вдъхновиха нашите ученици, които ги изплетоха в изящна мерена реч на английски език и впечатлиха комисията на 15-то Състезание по творческо писане на английски език в България.
В състезанието участваха 3200 деца от цялата страна, разделени в две категории „Поезия“ и „Проза“. Според регламента, участниците се състезават по випуски, като най-добрите 20 деца от всеки випуск продължават към финалния, национален кръг.
Изключително горди сме, че стиховете на Анна Георгиева от 6. клас и Моника Бачева от 7. клас ги отведоха именно на финала сред тази голяма и достойна конкуренция на деца от цялата страна. Публикуваме по-долу техните творби, за да се докоснете сами до мъдростта, изяществото и силата на техните емоции.
Стихотворението на Анна „The Stars Go To Sleep“ й донесе голямата победа – призовото място в категорията „Поезия“ за випуск 6. клас!
Светлината на тези деца вдъхновява по особен начин всички нас да бъдем по-добри, да имаме устремени и осмислени дни!
Поздравления за Анна и Моника за смелостта да изразят емоцията, изяществото на изказа, играта с думите и езиковите умения! Благодарим на нашите учители по английски език за подкрепата и вдъхновението!
| The stars go to sleep | No crying till Sunday afternoon |
|---|---|
| /Анна Георгиева/ | /Моника Бачева/ |
| When the sun goes down | All day wandering around, |
| it passes the horizon. | laying on the ground. |
| And when the stars wake up | I don’t really like talking |
| they brighten up the endless void. | maybe not even when walking. |
| They start talking together. | There was something I miss, |
| Mentioning their dreams that last forever. | not a hug, nor a kiss. |
| “Hey Bob what’d you dream of last night?” | It was a figure of a father, |
| “I dreamt of flamingos in disguise.” | even though I love my mother. |
| As the dark time reaches midnight | I know… I have to be strong, |
| the lonely birds get out of their homes. | but leaving me was so wrong. |
| They want to reach out to the stars, ask them what the time is, | We used to talk everyday, |
| So they can roam around the woods without being alone. | now we only call on Sunday. |
| The fireflies look up in the sky. | Sometimes about this afternoon you forget |
| They want to shine bright like the stars. | and to break down crying, myself I do not let. |
| And yet they can’t reach as high, | Yes, I am to old for a bedtime story, |
| as those lanterns full of light. | but I deserve at least a sorry. |
| Bring us love and don’t describe desperation. | I do not want to have father issues |
| We humans sit behind the doors. | and sleep at night with tissues. |
| Some of us watch the lanterns get up, | I want to be thought how to ride a bike |
| some of us watch them ‘till they’re gone. | and tell you which dress I like. |
| And as the selfless night shares it’s light | I needed to grow up with a dad, |
| it has to come to an end at last. | not to be always sad. |
| To let the sun brighten up the mood again, | I needed only one Christmas day, |
| restarting the cycle like it did yesterday. | but now I need to say: |
| The fireflies go back to waiting, | ,, I always called you dad, |
| the birds get back to their nests. | but it is now only a biological fact.” |
| The humans continue their labor | |
| and the stars go to sleep ‘till they wake up later again. | |
| Maybe it’s better this way | |
| for the stars to hide away through the day. | |
| Let the sun smile for a bit | |
| And smile with it, doesn’t hurt so why not try it? |