Как пораснахме само за седмица с Global Montessori Games 2024

За приключенията на нашите деца и гости – поместваме разказа на Силвия Георгиева от вестник „Сега“:

(Неучилищен) урок за цял живот

Монтесори игрите са преживяване и опит, чието въздействие минава отвъд рамките на една държава

Къде може да видите индийско дете да играе „Бяла роза“, боливийче да приготвя баница със сирене, италианче да строи къщичка за птици на Витоша, китайче да учи на кунг фу холандче, а българче да прави индийски рисунки с къна върху ръце? Целият този микс от култури, интереси, дейности и вкусове се случи миналата седмица по време на Глобалните Монтесори игри, организирани за първи път в България. Домакини бяха частно средно училище „Българско школо“ и 191 училище „Отец Паисий“ в с. Железница, чийто родители приютиха в домовете си 60 деца от 10 държави, дошли да научат едни от най-важните уроци в живота си – тези за взаимното разбиране и приемането между хората, които са различни, но и еднакви в нуждите си, за положителната нагласа, която разчупва граници, и за готовността да помагаш и да поддържаш любопитството си. 

Глобалните Монтесори игри (Global Montessori Games) са събитие на Монтесори училища от цял свят, което се организира ежегодно в различни държави. То включва разнообразни дейности с акцент върху спорта, образователното преживяване и културния обмен. Игрите насърчават принципа на участието, забавлението, солидарността и честната игра. Особеното при тях е, че децата се настаняват в семейства от съответната страна-домакин – така могат да се потопят в средата и да усетят напълно нравите, културата, храната и начина на живот на връстниците си. Смисълът е прост – децата да обменят емоции и разбирания, да се научат да се опознават и свързват с други деца от различни култури в дух на сътрудничество. А въздействието на връзките и приятелствата, които създават у тях нагласи за взаимно приемане в многообразието, за сближаване на културите, за уважение и разбирателство, далеч надхвърля границите на една държава.

За тазгодишното издание на игрите

създателите им избират България с голяма доза сантимент – именно у нас е възникнала идеята въобще да се организира подобно събитие. Монтесори учителите Рулант Вайнхартс (Нидерландия), Ейдън Бладуърт (Англия, преподава в Китай) и Юрън Хремен (Нидерландия) се срещат у нас преди 6 г. по време на европейска Монтесори конференция. „Вече имах мечта за събитие в международен мащаб и точно тук се оформи идеята за игрите. 8 месеца след това успяхме да организираме такива в Нидерландия с 120 участници от 9 държави. Това в България е 7-мо по ред, преди това проведохме Монтесори игри в Нидерландия, 2 в Норвегия, в Италия, Боливия, Мексико. Предстои ни в Чили догодина, после в Турция“, разказва Юрън.

Освен че е избрана за първи път за Глобалните Монтесори игри, страната ни може да се гордее с още два „пробива“- за първи път домакини на са две училища, а не едно. „Партньорството между училищата не е много често срещана практика у нас, а това събитие сложи началото на съвместната работа между нас“, казва директорът на „Българско школо“ Даниела Тодорова. По думите й новото т.г. е и че за първи път и игрите за малките във възрастовата група от 9 до 12 г. са били подчинени на някоя от глобалните цели на ООН за устойчиво развитие, които стоят в основата и на организирането на игрите за по-големите (12 до 17 г.). „Децата от двете училище сами предложиха тазгодишната тема – „Живот на Земята. Биоразнообразие“. Обединени от тази идея, структурирахме и програмата с най-различни активности – като залесяване на дръвчета, изработване и поставяне на къщички за птици, туристически преходи и почистване на екопътека, наблюдаване на природата в планината, край реката и дори в пещера“, разказва Тодорова. 

„Голямото откриване беше в „Българско школо“ 

Имаше игри за опознаване, всички заедно приготвихме баница, направихме и голям Културен пазар, на който всяка държава представи културата си. На следващия ден в Железница организирахме игри в планината, свързани с работа в екип – имаше много предизвикателства, като накрая децата от всеки отбор успяха заедно да отворят сандъче с изненада“, разказва Диляна Иванова, координатор на събитието и Монтестори учител в начален етап в 191 ОУ „Отец Паисий“ в Железница, където е първата Монтесори паралелка в общинско училище у нас. По думите й всички игри и занимания – като преходът на Витоша, засаждането на дръвчета, построяването на къщички за птици, разходката в пещерата „Проходна“ и по екопътека „Луковит“ – са сплотили децата, научавайки ги да се подкрепят, да са екип и всички заедно да работят за намирането на дадено решение. „Най-интересното е, че в началото бяха по-мълчаливи, но вече всички говорят свободно“, радва се тя. Най-ценно за нея е разширеният мироглед на децата. „Толкова широко се разтваря светът за тях. Да срещнеш деца

от Боливия, Германия, Индия, Испания, Италия, Китай, Нигерия, Нидерландия, Турция, Шотландия 

– това остава незабравимо преживяване“, смята тя.

„Толкова бях развълнувана и щастлива, за първи път участвам в такова събитие. Страхотно е да се запознаеш с толкова много деца от цял свят“, потвърждава на практика казаното от нея Катерина Сотирова от 6 „в“ клас в „Българско школо“, приютила у дома си 7-класничката Джиневра от Италия. Двете си споделяли всичко – от езикови правила до рецепти за храна и козметични процедури, откривайки сходствата и различията в начина им на живот в двете страни. Кати с изненада установила, че българският език всъщност е доста труден. Научила как е на италиански „Храната е много вкусна“, както и други фрази, „които не са за преди медии“. Гостенката пък й много се впечатлила от цените у нас – „за нея 35 евро за 5 неща й се вижда супер евтино, а за нас е супер скъпо“, както и от голямото ни метро и многото магазинчета по улиците. „Толкова се сближихме с Джини. Открихме толкова много допирни точки – в начина, по който се обличаме, гримираме, в нещата, които харесваме. Не знам просто, това е веднъж в живота“, въздъхва тя, осъзнавайки, че скоро ще се раздели с нея.

По същия начин се чувства и приятелката й Магдалена Алтънова от 7 „б“ клас на „Българско школо“, приютила у дома си италианска Аугуста (най-добрата приятелка на Джини). „Още отсега знам, че ще плача утре на летището. Направо не мога да си представя, че вече няма да съм всеки ден с нея, няма да си говорим, да обсъждаме. Да, ще й пиша всеки ден, ще си пращаме видеа, но ще е различно“, разсъждава тя. Затова е намислила, като й минат изпитите в края на 7. клас, да помоли родителите си да посетят Италия семейно. „Била съм в Италия, но никога не съм разбирала така задълбочено всички детайли, които Аугуста ми разказа. Веднъж поръчахме суши и тя бе удивена колко различни видове имаме у нас“, разказва Маги. По думите й погледът на другия понякога ни помага да оценим и нашите предимства. „Започвам да оценявам и моите съученици, които ми липсват“, казва тя.

„Предполагах, че ще ми е сложно и няма много да мога да го разбера, но не беше така. Когато Лусиан дойде у нас, веднага започнахме да се разбираме, играхме много игри, вкл. и настолни, чиито правила му обяснявахме на английски“, споделя опита си и 10-годишният Лео, ученик от 191-то училище в Железница, в чийто дом е отседнал 11-годишният Лусиан от Италия. Майка му Зорница Трифонова признава, че е било истинско удоволствие да посрещне в дома си госта на сина си.

„През игрите децата виждат, че не са толкова различни,

че имат общи преживявания. Дори да са с различни умения, за кратко време успяваха да планират работата си и да намерят общо решение“, споделя тя за игрите в планината.

ОБРАЗОВАНИЕ ЗА МИР

Рулант, Ейдън и Юрън от години са посветени на философията на Мария Монтесори, в основата на която стои взаимопомощта, свободата да изследваш заобикалящия свят и да учиш чрез преживявания. „Учениците учат и в клас, но най-много научават навън, в културата, от начина, по който говорят с другите и реагират. Ние нямаме състезания, всеки може да участва, да комуникира по собствения си начин“, споделя Рулънт. „Много е интересно да наблюдаваш как всяко дете играе по собствен начин, темпо и ниво, и в същото време си помагат, докато се катерят по дървета и строят къщички за птици. По време на 4-часовия преход някои деца се умориха, но други им помагаха, едно китайско дете например учеше друго от Нидерландия на кунг фу“, казва и Юрън. „По този начин деца, които не се познават и са от различна култура, започват да работят в отбор, те чупят границите, научават, че всички сме еднакви и има какво да направим заедно. Това е образованието за мир, което те пренасят и в страните си“, добавя и Ейдън.

И тримата смятат да продължават да организират Монтесори игри главно заради въздействието, което виждат у децата само за седмица. „От срамежливи деца и чувстващи се неловко, накрая стигаме до прегръдки, целувки, сълзи и обещания да са приятели завинаги“, споделя Ейдън. „Една майка ми благодари на летището, че синът й, който бе на игрите в Мексико, се върнал с по-добро самочувствие, по-отворен, пораснал и тотално променен – направо не могли да го познаят“, казва Юрън. „Още първия ден започнаха да се смесват, без значение кой откъде е, всички сме еднакви. Това е културното споделяне, което най-много харесваме и което изповядва Мария Монтесори – за обучение за мир със споделяне и преживяване“, казва и Рулант. „Всички танцувахме, всеки бе щастлив, всеки искаше да участва, да научи танца на другата държавата. Това е опит за цял живот, много е ценно и не изисква много усилия, нали?“, пита той. 

Текст: Силвия Георгиева, публикуван във в-к „Сега“

Снимки: личен архив

Тук поместваме и линк към интервюто на Даниела Николова и Петя Дочева по темата, на гости на БНР Международни Монтесори игри в България – Познание