Началото на 2026 година ни посрещна не само с нови надежди, но и с един изключително емоционален и смислен завършек на нашия традиционен „Месец на четенето“. Тази година инициативата за 4. клас беше посветена на темата за приятелството.
Децата ни се превърнаха в истински изследователи на човешките отношения. Те не просто четоха книги по темата, а активно издирваха аргументи, провеждаха дискусии и търсеха примери за истинска лоялност. Кулминацията на техния труд е създаването на „Книга на приятелството“. Тя събра резюметата на всяко дете за онази книга, която най-силно го е впечатлила и вдъхновила с примера си за книжно приятелство.
Специален принос за дълбочината на тазгодишната кампания имаха нашите гости – психологът Александра Стам и детската авторка Анастасия Стоянова. Срещите с тях се превърнаха в истински работилници за сърцето.
Двете дървета на Александра Стам: Изборът на думите
Гост ни беше Александра Стам – психолог, който работи чрез методите на арт терапията. Тя помогна на децата да намерят пътя към себе си и да разберат силата на думите, които изричаме.
Чрез изкуство, децата заедно „посадиха“ и визуализираха две символични дървета:
- Дървото на деструктивните думи: учениците видяха нагледно как обидите и лошите думи очернят ствола на дървото, а листата му започват да капят и съхнат. Това бе силен урок за това как негативното общуване руши връзките помежду ни.
- Дървото на съзиданието: второто дърво бе изградено от добри думи и дела. То показа как подкрепата и уважението са „водата“, която подхранва едно здраво приятелство.
В края на срещата всяко дете направи своя осъзнат избор – написа на малко листче с каква емоция и с какви намерения избира да си тръгне от залата, затвърждавайки личната си отговорност към другите и към себе си.
Героите на Анастасия Стоянова: От „Няма начин“ до „Мога всичко“
Вълнуваща бе и срещата с Анастасия Стоянова, автор на любимите детски книги за „Тончо Торпедото“ и „Варадин и Вая“. Разговорът с нея надхвърли литературата и засегна дълбоки теми за милостта, приемането и трансформацията чрез обич.
Заедно с авторката децата обсъдиха:
- Силата на името и характера: чрез героя Милош децата разсъждаваха какво означава да си „мил“ и да имаш „милост“ към различните. Видяха как истинското приятелство променя човека – Милош, благодарение на приятелството, става повече мил, отколкото лош.
- Приятелството няма възраст: историята за връзката между Милош и бабата на Тончо показа на децата, че за близостта и разбирателството годините нямат значение.
- Близнаците Нямакак и Няманачин: може би най-силният пример за децата бяха тези двама герои – символи на липсата на надежда и устрем. Учениците разбраха, че когато няма кой да те подкрепи, всичко изглежда невъзможно. Но с приятелска подкрепа, „Нямакак“ и „Няманачин“ се променят и могат да постигнат всичко.
- Ангелската закрила: през призмата на „Варадин и Вая“ децата усетиха колко по-щастлив и светъл е светът, когато имаш ангелска закрила и верен приятел, който неизменно те съпътства.
Месецът на четенето приключи, но остави след себе си важни изводи – за приятелството са нужни отдаденост, грижа и приемане, и ние всеки ден правим избор кое „дърво“ да поливаме в отношенията си.
„Приятелството не е нещо, което се учи само от учебниците. То се преживява чрез историите, които четем, и думите, които избираме да кажем на другия.“