Месец ноември в нашето Школо беше посветен на темата за различията. Тази година провокираме децата с месеци на четенето, посветени на ценностни понятия, като с тях даваме повод за прочитане на повече книги по темата, размисли и дискусии.
Месецът завърши, както винаги, със специален гост – автор за нашите деца – Слави Стоев – писател, запален читател и психолог. Малките читатели го посрещнаха с питането защо сякаш във всяка негова книга се говори за някой различен. Отговорите носиха свои нови въпроси – какво би било, ако всички сме еднакви („скучно, тихо, не можеш да се познаеш кой си, не можеш да познаеш кои са близките си, всички сме кукли“), хубаво ли е да сме еднакви и как да подхождаме към различните и да борим предразсъдъците.
Авторът представи на децата и своята последна книга „Тихата гора“, която спечели награда „Перото“, както и „Бисерче вълшебно“ в категория „Мечтатели“. В нея се разгръща историята за чудовищата, които ни преследват, за самотата, нуждата от приятел, утеха, разбиране, но и за силата на детския дух, на приятелството и подкрепата, на желанието да принадлежиш с някого.
Провокирани от книгата и автора, децата ни разучаваха нов език – жестовия. Гостът ни ги предизвика да помислят за какво биха могли да го използват, освен за общуване с някое друго дете, което има увреден слух. Идеите бяха – за да направим изненада на някой, който е до нас, без да разбере; да общуваме в час за нещо много важно, без да пречим; за тайна спасителна мисия в планината; да кажем „обичам те“ на някого, ако те е срам да използваш думи.
В игрови контекст, децата бяха провокирани и да изготвят плакати на новия език, с послание към себе си, защото събеседникът, с който най-често разговаряме, сме самите ние и имаме нужда понякога да си дадем подкрепа дори сами на себе си.
Посланията, избрани от децата, бяха: „Ние можем!“, „Ти можеш!“, „Не се отказвай!“, „Заедно!“.
Колко хубаво би било и ние да се вслушваме в детските гласове, особено в идващите от Тихата гора…