Всеки първи учебен ден е свързан с много емоции. Някои са позитивни, а други не. За първокласниците това е свързано с процес на адаптация. Свикване към новите характери на съученици, а и на учители.
Колкото и да ни се иска, не можем да избегнем негативните усещания от новото начало. Понякога подценяваме стреса и тревогата, които изпитват децата, защото мислим, че са много малки, за да се стресират. Но това не е така и ние трябва да им помогнем – да им предоставим необходимите „инструменти“ (знания и умения), с които да се справят, да се адаптират по-лесно. Често напрежението може да има и физически „изяви“ като:
– болки в корема и гадене преди излизане за училище;
– неспокоен сън със сутрешна умора и сънливост;
– честа смяна на настроенията, раздразнителност и негативизъм, отказ да се посещава училище;
За нас може да е нещо елементарно, нещо, което забравяме още след ден-два, но за малчуганите това далеч не е така. Затова ще ви предложа 10 начина, чрез които да помогнете на децата си да смекчат усещането за претовареност и напрежение след началото на учебната година.
1. Организирайте график. Помогнете на децата си да организират времето и задачите, които трябва да изпълняват. Усещането за ред, дава такова и за контрол. Затова поставете приоритети и създайте ред в техните задължения (учебни или домашни).
2. Вторият ми съвет прилича малко на предния. Направете така, че дейността да се превърне в рутина. Навикът не изисква усилие. Нека си имат точно определено време за учене, отдих, хранене, сън, забавление и др. Редовните дейности (режимът) ще им помогнат да се почувстват по-сигурни и организирани.
3. Помагайте им с домашните (научете ги да търсят подкрепа/помощ). Поощрявайте ги, предлагайте им помощта си, предложете им различни начини за учене и организация на материала. Да, знам, че това е работа и на техния преподавател, но когато детето чуе подобен съвет от родителя си, вижда, че е нормално да изпитва затруднения.
4. Физическа активност. Поощрявайте децата да редуват учене с физическа активност. Подкрепяйте ги в избора на спорт. Физическата активност редуцира стреса, вентлира напрежението и подобрява настроението.
5. Начин на хранене. Обърнете внимание как и с какво се храни вашето дете. Бързите въглехидрати (захари) ни дават временна енергия, но след това ни правят мудни и сънливи.
6. Разговаряйте с тях. Давайте им поле за изява. Но изява на техните чувства и емоции, на техните притеснения и очаквания по повод започването на новата учебна година. Бъдете техни слушатели, а не критици. Слушайте ги внимателно, споделете им вашия опит и тревоги, когато сте били деца.
7. Подкрепа от учители. Нерядко се случва детето да изпитва притеснение да сподели нещо дребно пред своя учител, особено в начален курс, защото тогава учителя е много голям авторитет. Нека научим децата, че учителя може да бъде и подкрепящ и съпричастен.
8. Упражнения за релаксация. В зависимост от възрастта, децата могат да практикуват различни техники, водещи до отпускане и вентилиране на напрежението. Такива са йога, различни начини на дишане, медитация, слушане на подходяща музика и др. Подобни упражнения подобряват концентрацията и спокойствието по време на училище.
9. Пътят до училище. Много често се случва да бързаме, защото закъсняваме. Борим се със задръствания, тежък трафик, натоварен график. Опитайте се да превърнете пътя до училище в приятен момент за общуване. Или пък момент в който децата могат да слушат/четат нещо образователно. А след учебния ден, поговорете за предстоящи приятни събития.
10. Насърчавайте детето да създава нови приятелства. Нека знае, че общуването е динамичен процес и нищо не е вечно и за постоянно. Днес ни се сърдят, не искат да си играят с нас, но утре ще е съвсем различно.
В заключение бих искал да кажа, че не трябва да забравяме, че имам право на тези емоции – негативни, потискащи, но нужни за да се адаптираме. Нека покажем на децата, че е нормално да се чувстваме така, но имаме силата да преодолеем това моментно състояние. Напомняйте им за миналите им постижения и успехи и ги насърчавайте да очакват, че всичко „лошо“ си има своя край, след който следва щастието.
Източници: www.prepodavame.bg
д-р Вергиния Николова
Евгени Братков
Психолог: ЧСУ „Българско школо“