Как да стигнем до децата ни?
Как да научим душата им на добро? А как да ги мотивираме да следват стремленията си, да се борят за тях, да работят за постигането им?
Всички си задаваме тези въпроси понякога и отговорите никога не са еднозначни… По покана на Невена Тодорова, учител по изкуства, на гости в „Българско школо“ беше Гергана Стоянова – не актрисата, не гласът от рекламите, не водещата…. човекът Гергана Стоянова. Това беше и нейното първо послание към децата – „Какви искате да станете? Не „артист“ или „лекар“, не – стремете се да станете най-добрата версия на Георги, Ванеса, Божидар, да бъдете една добра Мария и един добър Стефан…“ Със своя авторски семинар „Аз уча, вярвам, мога, знам“ Гергана разказва историята заобикновеното момиче от Долно Езерово, което може да постигне всичко, а тайната е:
- да знаеш какво наистина искаш;
- да се научиш на дисциплина и самодисциплина;
- да подходиш с постоянство към целта си.
Децата започнаха да запълват свое тефтерче – пътеводител по човеколюбие,ученолюбие,родолюбие, културолюбие, любознание. Сред толкова много любов,учениците получиха един различен, близък, грабващ разговор защо всъщност „трябва“ да обичаме страната си, как да й го покажем, кои са българите, с които имаме повод да се гордеем ичиито корени носим от миналото до днешния ден – през Левски и Ботев, Васил Петлешков до Стефка Костадинова, „Златните момичета на България“, Георги Господинов, Борис Христов, Никола Цолов. Докато попълваха собствената си представа за геройство и цитати от своите герои, децата бяха предизвикани да опишат и какви са те самите, да намерят най-доброто в себе си и още по-добро, към което да се стремят. Обсъдихме какво е да си грамотен и защо е важно, независимо на коя професия се посветят и отбелязахме, че успехът зависи само от нас самите, като пътят към него е осеян не с добри намерения, а с труд, отдаденост, усилия, знания и … много книги, които не само ни подаряват разкошни думи като „вдъхновяващо“ или „пленително“, но и правят света по-красиво място. Накрая, с обещанието да не забравяме, че:
- пишем с химикалка, а не с химикал;
- думите „излезнахме“, „влезнахме“ – не съществуват;
- казва се „учИлища“, а не „училищА“;
- в театъра се ръкопляска седнал;
- всичко зависи от нас, никой не ни е длъжен и никой не ни е виновен,
Благодарихме на една по-добра Гергана, която направи по-добри едни деца в едно Школо, които
ще запомнят, че пътят е труден, но винаги води към успеха, когато минава през „уча“, „вярвам“,
„мога“ и „знам“.