Три Монтесори групи, два предучилищни класа, над 120 деца, ателие, собствена зеленчукова градина и още много… Това е кратката равносметка за изминалите шест години, откакто Мария Сендова стана управител на ЧДГ (тогава „Слънчево зайче“) сега „Малкото школо“, част от учебния комплекс на „Българско школо“.
С какво е по-различен методът Монтесори, средата и подходът? За промените, мечтите, и големите въпроси на децата… прочетете целия ни разговор сега!
Мария, преди шест години, в първите месеци, когато пое градината, спомена, че мечтаеш ти и екипът на градината да изградите среда, в която деца, родители и учители да творят, да се веселят и да преживяват моментите заедно, да изградите една общност, в която всички да сe чувстват подкрепени и сигурни. Към днешна дата – удовлетворена ли си от постигнатото?
Мария: Определено да. Това описание много отговаря на пътя, по който минахме. Най-много усилия положихме в изграждането на общност между учителите, децата и родителите. Много работа свършихме заедно. Вече имаме общо разбиране за начина, по който искаме да подкрепяме децата. Щастлива съм, че към днешна дата градината е място, в което родителите са много активни. Имаме срещи за взаимно учене. По време на тях родителите влизат в ролята на децата, за да разберат по-добре по какъв начин учим тук. Споделяме опита на учителите от всекидневието с децата и опита на родителите от подходите вкъщи. Обогатяваме се взаимно. Това ни дава възможност да сме открити един с друг за предизвикателства, които срещаме.
Разкажи ни повече за учебния процес в Монтесори групите и какви са методите за обучение и развитие на децата? Какво е предимството на тази методика и кои са основните принципи, ценности на Монтесори?
Мария: В градината имаме три Монтесори групи. Различното спрямо класическа група е, че децата са смесени по възраст. Това им дава възможност да се грижат едни за други, да учат едни от други, да се вдъхновяват… По-големите деца поемат доста от отговорностите в грижата за по-мъничките – обличане, обуване, почистване. Грижата за по-малките им дава възможност да задълбочават разбирането си за неща, които доскоро са им били нови и непознати. За малките пък се отваря възможност за наблюдение и вдъхновение от работа на големите. По естествен начин големите деца стават ролеви модели на по-малките.
Ние, учителите, минаваме на все по-заден план. Нашата задача е да посеем семенце на интереса у няколко деца, след което любопитството се предава и на другите. Няма нужда да ги събираме заедно и всяко нещо да се представя на всички едновременно. Абсолютно достатъчно е да „запалиш“ няколко деца в групата и оттам вълнението се предава в цялата малка общност.
Пътят на всяко дете е уникален и различен и невинаги зависи от възрастта. В Монтесори групите наблюдаваме, че интересът към букви, цифри, природни явления, идва в много различен момент за всяко дете. Необходими са няколко предварителни стъпки, които всяко дете да извърви, докато стигне до този интерес. Важно е, когато се появи такъв силен интерес към нещо, да имаме достатъчно ресурси в средата, за да го подкрепим.
Ключово нещо в Монтесори групите е, че “учителят е детето”, тоест водещ е интереса на детето. Много силно вярваме, че децата имат естествена наклонност да се учат и да се развиват. Ролята на учителите е да открият чрез наблюдение и да подкрепят този стремеж – подкрепа в зоната на близкото развитие. Хем да бъде трудно за детето, хем да бъде постижимо.
В тази възраст за децата е важно взаимодействието с останалите деца. Учителят трябва да наблюдава общуването на детето и да подкрепя този процес.
Всяко дете показва на учителя какво трябва да промени в средата, в подхода си, какво трябва да подготви, за да може да бъде достатъчно добър учител точно за това дете.
Как се избират и подготвят учителите, които работят в Монтесори
групите?
Мария: Най-важното при привличането на нови колеги в екипа са нагласите, които те имат. На първо място – да вярват безусловно в потенциала на всяко дете. Да са готови да учат много. Да имат непрекъснат стремеж да се развиват, да могат да вдъхновяват децата и да учат заедно.
По колко учители са в една Монтесори група?
Мария: Във всяка група има трима учители и един помощник-учител. А децата са по 24, по 8 деца от всяка възрастова група. Така имаме достатъчно деца връстници, и в същото време – многообразие на възрастите, така важно за социално взаимодействие между тях.
Как изглежда една Монтесори стая, среда?
Мария: Характерно за Монтесори стаята е, че е разделена на кътове. Има кът, свързан с материали от практическия живот на всекидневието – всякакви канички за преливане, лъжици за пресипване, мъниста за нанизване, катинари, болтове, гайки… Учат се да връзват, да отвързват. Тези материали привличат мъниците, защото обикновено не са достъпни вкъщи, а пък са много важни в света на “големите”. Развиват самостоятелност, за да бъдат пълноценни в своята малка общност – да подготвят обяда, да сервират, да отсервират, да се погрижат за свой приятел в групата. От друга страна, същите материали работят за развиване на фината моторика и координацията око-ръка. Все цели, които имаме за по-нататъшното ограмотяване на децата.
Зона „Сензорика“ включва материали, развиващи всички сетива на децата. Във възрастта между 3 и 6 години те имат много голяма чувствителност към развитието на сетивата. А цялостното сензорно развитие е свързано с когнитивното развитие – тактилността, слуха, усещането за цвят, размер, обоняние. Сензорните материали имат в себе си заложени елементи, които след това са в подкрепа за развитието на ключови математически концепции.
В зона „Математика“ има материали, които на малки стъпки, развиват големи математически концепции. В Монтесори среда децата могат да стигнат много далеч – до умножение, деление, дроби. Това става винаги с темпото на детето.
В Зона „Език“ децата играят много езикови игри. Материалите са свързани с началното ограмотяване. Характерното е, че в Монтесори среда започваме от писането и след това децата се учат да четат това, което са написали. Като пишат, без да използват молив. Ако още не им е развита ръката, ползват грапави букви. Чрез тях сетивно свикват с изписването на буквите. След това използват подвижна азбука, с която могат да пишат думи. Подготовката на ръката за писане се случва интензивно и в другите области – в практическия живот, в сензориката… Неподготвената ръка не трябва да спира детето, имащо вече има интерес към буквите. А те наистина са нещо магично, защото целият свят на възрастните е заобиколен от тези специални символи. И отново следваме интереса на детето. Ако изведнъж писането и четенето станат задължение, това е сигурен начин да откажем детето. Често съветваме родителите да имат търпение този интерес да се появи. Няма значение кога е започнало да чете съседчето.
В зона „Околен свят/Космос“ са материали, свързани със заобикалящия ни свят. Стараем се, ако има възможност, децата първо да изследват реалните обекти, след това да работят с материали от средата. Така имат възможност да изследват в дълбочина. Чак накрая преминаваме към най-абстрактната форма на учене – на хартия.
Имаме зеленчукова градина в учебния комплекс, където децата сами отглеждат зеленчуци. Родителите се включват в началното разкопаване на терена. През това време децата започват да отглеждат разсад в стаите. Следят растенията от зрънца. Правят собствени дневници за наблюдение на растежа, за да проследят целия цикъл.
Когато са готови разсадите, отиваме в градината и засаждаме. Оттам започва голямата грижа. Това ни учи на търпение, защото от зрънцето до появата на плода се изискват много месеци, но пък лятото се радваме на сериозна продукция – чери домати, лук, тиквички.
Зеленчуците, които децата отглеждат, след това стават ресурса за нашето седмично готвене. Приготвяме и зимнина – туршии, лютеница, сладка, сокове.
Голямата промяна през последните месеци за вас е смяната на името на детската градина. Разкажи ни за прехода от „Слънчево зайче“ към вече „Малкото школо“?
Мария: Това е един дълъг процес, свързан с цялостната промяна, която започна в учебния комплекс. Стартира със силно въвличане на общността на родителите, целия екип на градината и на училището. Заедно обсъждахме какво искаме учебният комплекс да дава на децата. Винаги сме мислили за пътя на детето от влизането му в детската градина, през началните класове до завършването на училището.
Мислим за личностите, които ще излязат от учебния комплекс. Личности, които ще са свободолюбиви и в същото време отговорни към себе си и към общностите, които представляват. Разсъждавайки за връзката между градината и училището като за цялостен път на децата, сме си казвали, че името трябва ясно да показва свързаността. А тъй като ние сме малкото училище, естествено дойде и името „Малкото школо“.
Предстоят ли други промени?
Мария: Ние всяка година се предизвикваме с нещо ново, защото всички тук сме постоянно учещи се хора. Целият процес на работа на екипа е свързан със задълбочено планиране. На ясни интервали от време спираме и рефлектираме за изминатия път – какво сме научили, какво искаме да променим занапред.
Една голяма провокация, която имахме миналата година, дойде след учебно пътуване до Реджо Емилия – един от най-известните центрове за ранно детско развитие. Вдъхновени от техния модел на работа, създадохме нашето Ателие. То е пространство в градината, в което децата имат възможност да творят и да се изразяват с езика на музиката, глината, вълната и рециклирани материали. Това е пространство, където децата могат да творят, да споделят и да бъдат чути за неща, които невинаги в класната стая имат възможност да изразят. В ателието работи колега с психологическо образование. Тя е готова да чуе точно тези, невинаги изговорени с думи, вълнения на децата. Впечатляващо е какъв бурен, емоционален живот имат нашите мъници.
Това, от което децата имат нужда, е да бъдат чути. Нашата задача е да им дадем изразните средства.
Виждаме, че ателието е било наистина необходимо пространство в градината. Наложи се да измислим специална организация с билетчета, защото още от самото начало местата бързо се запълваха. Изключително интересно е да се наблюдава начина на работата в ателието и начина на общуване там. Децата засягат много сериозни теми – за смъртта, за истинските взаимоотношения между възрастните, за техните различни семейства и предизвикателства. Това са големите въпроси, които носят децата в себе си. Често виждаме нуждата от пространство да ги изразят. Помежду си те сами си дават отговори и обяснения на въпросите, които ги вълнуват, споделяйки опита си и давайки си подкрепа. Възрастният е там, за да дава опора и сигурност, че това е защитено пространство, където могат да питат и споделят всичко.
В края на учебната година ни предстои да спрем, да осмислим какво сме научили вече 1 година от ателието в градината и съответно как искаме да продължим да го развиваме.
И за финал – кога предстоят отворените дни на Градината?
Мария: Първите отворени врати за тази година ще бъдат на 28 март от 17:30 ч. Това е възможност за семействата, които ни идват на гости, да усетят атмосферата тук и да се докоснат до начина на учене на децата.
Желаещите да ни посетят може да се запишат в следната регистрационна форма.